Бог, синът

103 бог син

Бог, Синът, е вторият човек на Божеството, създаден от Отец преди векове. Той е словото и подобието на Отца чрез него и Бог създаде всичко за него. То беше изпратено от Отца като Исус Христос, Бог, разкрит в плътта, за да ни даде възможност да постигнем спасение. Той беше приет от Светия Дух и роден от Дева Мария, той беше целият Бог и целият човек, обедини две природа в един човек. Той, Божият Син и Господ на всичко, е достоен за чест и поклонение. Като пророченият спасител на човечеството, той умря за нашите грехове, беше възкресен от тялото и се изкачи на небето, където действа като посредник между човека и Бога. Той ще се върне в слава, за да управлява всички народи в Божието царство като цар на царете. (Йоан 1,1.10.14; Колосяни 1,15-16; Евреи 1,3; Йоан 3,16; Тит 2,13; Матей 1,20; Деяния 10,36; 1 Коринтяни 15,3-4; Евреи 1,8; Откровение 19,16)

Кой е този човек?

Въпросът за идентичността, с който се занимаваме тук, беше зададен от самия Исус на своите ученици: "Кои хора казват, че Човешкият Син е?" За нас тя е актуална и днес: Кой е този човек? Какво пълномощно има той? Защо да му вярваме? Исус Христос е в центъра на християнската вяра. Трябва да разберем какъв човек е той.

Много човешки - и повече

Исус се роди по нормалния начин, израсна нормално, гладен и жаден и уморен, ядеше и пиеше и спеше. Изглеждаше нормално, говореше всекидневен език, ходеше нормално. Той имаше чувства: жалост, гняв, удивление, тъга, страх (Матей 9,36:7,9; Лука 11,38: 26,37; Йоан; Матей). Той се молеше на Бог, както хората трябва. Той нарече себе си човек и той беше адресиран като човек. Той беше човек.

Но той беше толкова изключителен човек, че след неговото изкачване някои отрекоха да бъдат хора (2 Йоан 7). Те смятаха, че Исус е толкова свят, че не можеха да повярват, че той има нещо общо с месото, с мръсотията, потта, храносмилателните функции, несъвършенствата на месото. Може би той се беше появил само като човек, както ангелите понякога се появяват като хора, без всъщност да станат хора.

Обратно, Новият завет ясно показва, че Исус е бил човек в пълния смисъл на думата. Джон потвърди:
"И Словото стана плът ..." (Йоан 1,14). Той "се появи" не само като месо и не се "облича" само с месо. Той стана месо. Исус Христос "влезе в плътта" (1 Йоан 4,2). Ние го знаем, казва Йоханес, защото го видяхме и защото го докоснахме (1 Йоан 1,1: 2).

Според Павел Исус е станал "като хората" (Филипяни 2,7), „извършено съгласно закона“ (Галатяни 4,4), „под формата на грешната плът“ (Римляни 8,3). Авторът на писмото до евреите твърди, че онзи, който дойде да изкупи човека, трябваше да стане човек по същество: «Тъй като децата вече са плът и кръв, той го прие еднакво ... Следователно той трябваше да стане един и същ във всичко, което направи на братята си » (Евреи 2,14: 17).

Нашето спасение зависи от това дали Исус наистина е бил - и е - човек. Неговата роля на нашия застъпник, нашият първосвещеник, зависи дали наистина е преживял нещо човешко (Евреи 4,15). Дори след възкресението си Исус имаше плът и кости (Йоан 20,27:24,39; Лука). Дори в небесна слава той остана човек (1 Тимотей 2,5).

Действай като Бог

„Кой е той?“, Попитаха фарисеите, когато бяха свидетели на прощение на греховете на Исус. "Кой може да прости греховете като Бог сам?" (Лука 5,21.) Грехът е престъпление срещу Бога; как би могъл човек да говори за Бог и да каже, че греховете ти са изтрити, угасени? Това е богохулство, казаха те. Исус знаеше какво мислят за това и все прощаваше греховете. Той дори намекна, че самият той е безгрешен (Йоан 8,46). Той направи няколко невероятни твърдения:

  • Исус каза, че ще седи от дясната страна на Бог на небето - още едно твърдение, което еврейските свещеници чувствали, че е богохулство (Матей 26,63-65).
  • Той твърдеше, че е Божий Син - това също беше богохулство, защото в тази култура това на практика означаваше да бъдеш Бог (Йоан 5,18: 19,7).
  • Исус твърдеше, че е толкова съвършено в съгласие с Бога, че вършеше само това, което Бог иска (Йоан 5,19).
  • Твърдеше, че е едно с бащата (Йоан 10,30), което еврейските свещеници също считаха за богохулство (Йоан 10,33).
  • Той твърдеше, че е толкова богоподобен, че всички, които го видяха, видяха бащата (Йоан 14,9: 1,18).
  • Той твърдеше, че може да изпрати Божия Дух (Йоан 16,7).
  • Той твърдеше, че може да изпрати ангели (Матей 13,41,).
  • Той знаеше, че Бог е съдия на света и в същото време твърди, че Бог му е дал присъдата
    предаден (Йоан 5,22).
  • Твърдеше, че може да възкреси мъртвите, включително и себе си (Йоан 5,21; 6,40; 10,18).
  • Той каза, че вечният живот на всеки зависи от връзката им с него, Исус (Матей 7,22-23).
  • Той каза, че думите на Мойсей не са достатъчни (Матей 5,21-48).
  • Той се описа като Господ над съботата - над даден от Бог закон! (Матей 12,8.)

Ако беше само човек, това биха били самонадеяни, греховни учения. Но Исус подкрепи думите си с невероятни дела. «Повярвайте ми, че съм в бащата и бащата в мен; ако не, повярвайте ми заради творбите » (Йоан 14,11). Чудесата не могат да накарат никой да повярва, но те могат да бъдат силни „доказателства“.

За да покаже, че има власт да прости греховете, Исус изцели паралитик (Лука 5, 17-26). Чудесата му доказват, че казаното за себе си е истина. Той има повече от човешка сила, защото е повече от човек. Твърденията за себе си - във всяко друго богохулство - се основаваха на истината в Исус. Той можеше да говори като Бог и да действа като Бог, защото беше Бог в плът.

Неговият образ на себе си

Исус ясно осъзнаваше своята идентичност. На дванадесет години той имаше специални отношения с Небесния Отец (Лука 2,49). Когато се кръсти, чу глас от небето, който казва: Ти си скъпи мой син (Лука 3,22). Знаеше, че трябва да изпълни мисия (Лука 4,43; 9,22; 13,33; 22,37).

На думата на Петър "Ти си Христос, живият Бог на Сина!" Исус отговори: «Благословен си ти, Симоне, син на Йона; защото плът и кръв не са ви разкрили това, но моят Отец на небето » (Матей 16, 16-17). Исус беше Божи син. Той беше Христос, Месията - помазан от Бог по много специална мисия.

Когато повика дванадесет ученика, по едно за всяко племе на Израил, той не се брои между дванадесетте. Той застана над тях, защото стоеше над целия Израил. Той е създател и строител на новия Израел. На Господната вечеря той се разкрива като основа на новия завет, нова връзка с Бога. Той видя себе си като фокус на това, което Бог направи в света.

Исус смело се обърна срещу традицията, срещу законите, срещу храма, срещу религиозните власти. Той поиска от учениците си да напуснат всичко и да го последват, да го поставят на първо място в живота си, за да запазят абсолютната му вярност. Той говори с Божията власт и говори едновременно със собствената си власт.

Исус вярвал, че старозаветните пророчества са изпълнени в него. Той беше страдащият слуга, който трябваше да умре, за да изкупи хората от греховете им (Исая 53,4: 5-12 и 26,24; Матей 9,12:22,37; Марк 24:46; Лука;,). Той беше принцът на мира, който трябваше да се премести в Йерусалим на магаре (Захария 9,9-10; Матей 21,1-9). Той беше Човешкият Син, на когото трябва да се даде цялата сила и насилие (Даниил 7,13: 14-26,64; Матей).

Предишният му живот

Исус твърдял, че е живял преди Авраам и е изразил това „безвремие“ по класически начин: „Наистина, казвам ви: преди да стане Авраам, аз съм“ (Йоан 8,58). Отново еврейските свещеници вярвали, че Исус консумира божествени неща и искат да го каменят (В. 59). Изразът "Аз съм" звучи като Изход 2:3,14, където Бог разкрива името си на Мойсей: "Ето как трябва да кажете на израилевите синове: []]" Аз съм "изпратен до вас" (Превод на Елберфелд). Исус взема това име за себе си тук.

Исус потвърждава, че "преди светът е бил", той вече е споделял слава с Отца (Йоан 17,5). Йоханес ни казва, че е съществувал в началото на времето: като думата (Йоан 1,1). И също така в Йоханес можете да прочетете, че "всички неща" са направени от думата (Йоан 1,3). Бащата беше планиращият, думата създател, който изпълняваше планираното. Всичко е направено от и за него (Колосяни 1,16:1; 8,6 Коринтяни). Евреи 1,2 казва, че Бог „е създал света“ чрез Сина.

На евреи, както и в Колосяните, се казва, че синът "носи" Вселената, че тя "съществува" в него (Евреи 1,3; Колосяни 1,17). И двамата ни казват, че той е "образът на невидимия Бог" (Колосяни 1,15), «образът на неговото същество» (Евреи 1,3).

Кой е Исус Той е бог, който стана плът. Той е създателят на всички неща, принцът на живота (Деяния 3,15). Той изглежда точно като Бог, има слава като Бог, има сила, както само Бог. Нищо чудно, че учениците стигнаха до извода, че той е божествен, Бог в плът.

Струва си поклонението

Зачеването на Исус се състоя по свръхестествен начин (Матей 1,20; Лука 1,35). Той живееше без грех (Евреи 4,15). Беше безупречен, без недостатъци (Евреи 7,26:9,14;). Той не извърши грях (1 Pt 2,22); в него нямаше грях (1 Йоан 3,5); той знаеше за никакъв грях (2 Коринтяни 5,21). Колкото и силно да е било изкушението, Исус винаги е имал по-силно желание да се подчинява на Бога. Неговата мисия беше да върши Божията воля (Евреи 10,7).

Хората почитали Исус на няколко пъти (Матей 14,33; 28,9 и 17; Йоан 9,38). Ангелите не могат да бъдат почитани (Откровение 19,10), но Исус го позволи. Да, ангелите също се покланят на Божия Син (Евреи 1,6). Някои молитви бяха адресирани директно към Исус (Деяния 7,59-60; 2 Коринтяни 12,8; Откровение 22,20).

Новият Завет отправя изключително високи похвали към Исус Христос с формули, които обикновено са запазени за Бога: «Слава му от вечността до вечността! Амин » (2 Тимотей 4,18;
2. Петър 3,18:1,6; Откровение).
Той има най-високата владетелска титла, която може да бъде присъдена (Ефесяни 1,20: 21). Ако го наречем Бог, това не е много.

В Откровение Бог и Агнецът получават равни похвали, което показва равенство: "На онзи, който седи на престола, и Агнето да бъде хваление и чест и похвала и насилие от вечността до вечността!" (Откровение 5,13). Синът трябва да бъде почитан, както и бащата (Йоан 5,23). Бог и Исус се наричат ​​еднакво Алфа и Омега, началото и края на всички неща (Откровение 1,8 & 17; 21,6; 22,13).

Старозаветните пасажи за Бога често се приемат в Новия завет и се прилагат към Исус Христос. Един от най-забележителните е този пасаж за поклонението: «Ето защо Бог го възвиси и му даде името, което е над всички имена, тоест в името на Исус

прегънете всичките колене, които са на небето и на земята и под земята, и всички езици, за да признаете, че Исус Христос е Господ, за славата на Бог Отец » (Филипяни 2,9-11; цитат от Исая 45,23). Исус е удостоен с честта и уважението, които според Исая трябва да бъдат дадени на Бога.

Исая казва, че има само един Спасител - Бог (Исая 43:11; 45,21). Павел ясно казва, че Бог е Спасител, но също така и че Исус е Спасител (Tit1,3; 2,10 и 13). Сега има ли Спасител или двама? Ранните християни заключават, че Отец е Бог, а Исус е Бог, но има само един Бог и следователно само един Спасител. Баща и син по същество са едно (Бог), но са различни хора.

Няколко други новозаветни пасажа също наричат ​​Исус Бог. Йоан 1,1: „Бог беше Словото“. Стих 18: «Никой никога не е виждал Бога; местният, който е Бог и е в скута на бащата, ни го е обявил. » Исус е Бог човек, който ни позволява да познаваме Отец. След възкресението Тома разпозна Исус като Бог: "Тома отговори и му каза: Господи мой и моя Бог!" (Йоан 20,28).

Павел казва, че предците са били големи поради тях: „Христос идва след плътта, която е Бог над всичко, възхвалявана завинаги. Амин » (Римляни 9,5). В писмото до евреите самият Бог нарича сина "Бог": "Боже, тронът ти трае вечно ..." (Евреи 1,8).

„Защото в него [Христос] - каза Павел, - цялата пълнота на Божеството живее лично“ (Колосяни 2,9). Исус Христос е всичко Бог и все още има "тяло" и днес. Той е точното подобие на Бог - въплътен Бог. Ако Исус беше само човек, би било погрешно да се уповаваме на него. Но тъй като той е божествен, трябва да му се доверим. Той е безусловно надежден, защото е Бог.

За нас божествеността на Исус е от решаващо значение, защото само ако той е божествен, той може правилно да ни разкрие Бог (Йоан 1,18: 14,9). Само бог човек може да ни прости греховете, да ни изкупи, да се примири с Бога. Само бог човек може да стане обект на нашата вяра, Господ, към когото имаме неограничена вярност, Спасителя, когото почитаме в песен и молитва.

Наистина човешки, истински Бог

Както се вижда от цитираните справки, „образът на Исус“ от Библията е разпространен в целия Нов Завет в мозаечни камъни. Картината е съгласувана, но не се намира на едно място. Първоначалната църква трябваше да бъде съставена от съществуващите градивни елементи. Тя направи следните изводи от библейското откровение:

  • Исус, Божият Син, е божествен.
  • Божият Син стана истински човек, но Отец не го направи.
  • Божият Син и Отец са различни, а не еднакви
  • Има само един бог.
  • Синът и Отец са двама души в единния Бог.

Съветът на Никея (AD 325) установява божествеността на Исус, Божия Син и неговата идентичност с Отца (Nicene Creed). Съветът на Халкидон (451 г. сл. Хр.) Добави, че той също е човек:

„[Следователно, следвайки светите отци, всички учим в унисон, че нашият Господ Исус Христос е един и същ син, който трябва да изповядва; същото е съвършено в божеството и същото в човечеството, същото истински Бог и истински човек ... Преди времената, родени от Отца според Божеството ... от Мария, Богородица и Божия майка (богородица) [роден], той е едно и също, Христос, Син, Роден, несмесен в две природи ... Разнообразието на природата в никакъв случай не се премахва в името на обединението; по-скоро особеността на всяка от двете природа е запазена и се свързва с един човек ... »

Последната част беше добавена, защото някои хора твърдяха, че природата на Бог избута човешката природа на Исус на заден план по такъв начин, че Исус вече не е бил човек. Други твърдят, че двете естества са се присъединили към трета природа, така че Исус не е бил нито божествен, нито човешки. Не, библейските доказателства показват, че Исус е бил напълно човешки и напълно Бог. И това е, което църквата трябва да преподава.

Как може да бъде това?

Нашето спасение зависи от факта, че Исус е бил и е едновременно човек и Бог. Но как светият Божий Син може да стане човек, да приеме формата на грешната плът?

Въпросът възниква главно защото човекът, както го виждаме сега, е покварен. Но Бог не го е създал така. Исус ни показва как човек може и трябва да бъде в истина. Първо, той ни показва човек, който е напълно зависим от бащата. Така трябва да бъде и с човечеството.

Той ни показва също на какво е способен Бог. Той е в състояние да стане част от своето творение. Той може да преодолее пропастта между несъздаденото и сътвореното, между свещеното и греховното. Може да мислим, че е невъзможно; възможно е за Бог. Исус също ни показва какво ще бъде човечеството в новото творение. Ако се върне и ние сме отгледани, ще приличаме на него (1 Йоан 3,2). Ще имаме едно тяло, като преобразеното му тяло (1 Коринтяни 15,42: 49).

Исус е нашият пионер, той ни показва, че пътят към Бога води над Исус. Защото той е човек, той се чувства с нашите слабости; защото той е Бог, той може да работи за нас в Божията десница. С Исус като наш Спасител можем да имаме увереност, че нашето спасение е безопасно.

Майкъл Морисън


PDFБог, синът