Безгрижно в Бога

304 не се притеснява в БогаДнешното общество, особено в индустриализирания свят, е подложено на нарастващ натиск: мнозинството от хората се чувстват постоянно застрашени от нещо. Хората страдат от липса на време, натиск за изпълнение (работа, училище, общество), финансови затруднения, обща несигурност, тероризъм, война, бурни бедствия, самота, безнадеждност и т.н., и т.н. Стресът и депресията са се превърнали в ежедневни думи, проблеми, болести. Въпреки огромния напредък в много области (технологии, здравеопазване, образование, култура), хората изглежда имат все по -големи трудности да водят нормален живот.

Преди няколко дни бях на опашка на банков гише. Пред мен имаше баща, който имаше малкото си дете (може би на 4 години) със себе си. Момчето подскачаше безгрижно, безгрижно и изпълнено с радост напред -назад. Братя и сестри, кога за последен път се чувствахме така?

Може би просто гледаме това дете и казваме (малко ревниво): „Да, то е толкова безгрижно, защото още не знае какво го чака в този живот!“ В този случай обаче имаме фундаментално негативно отношение към живот!

Като християни ние трябва да противодействаме на натиска на нашето общество и да гледаме положително и уверено в бъдещето. За съжаление, християните често преживяват живота си като негативен, труден и прекарват целия си молитвен живот с молба Бог да ги освободи от определена ситуация.

Нека се върнем при детето ни в банката. Каква е връзката му с родителите му? Момчето е изпълнено с увереност и увереност и следователно изпълнено с ентусиазъм, веселие и любопитство! Можем ли да научим нещо от него? Бог ни вижда като Негови деца и връзката ни с Него трябва да има същата естественост, каквато дете има над родителите си.

„И като повика Исус едно дете, постави го всред тях и каза: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в небесното царство. Затова, ако някой се смири така дете, той е най-великият в небесното царство” (Матей 18,2-4 г.).

Бог очаква от нас да имаме дете, което е напълно отдадено на родителите. Децата обикновено не са депресирани, но са изпълнени с радост, жизнен дух и увереност. Нашата работа е да се смирим пред Бога.

Бог очаква всеки от нас да има отношение на детето към живота. Той не иска да чувстваме или да прекъсваме натиска на нашето общество, но очакваме да се доближим до живота си с увереност и твърдо доверие в Бога:

„Радвайте се винаги в Господа! Отново искам да кажа: Радвайте се! Твоята кротост ще бъде позната на всичките люде; Господ е близо. [Филипяни 4,6] Не се безпокойте за нищо, но във всичко, чрез молитва и молба, с благодарност, вашите искания трябва да бъдат известни на Бога; и Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще пази сърцата ви и умовете ви в Христа Исуса” (Филипяни 4,4-7 г.).

Дали тези думи наистина отразяват нашето отношение към живота или не?

В статия за управлението на стреса прочетох за майка, която копнеела за зъболекарския стол, за да може най-накрая да легне и да се отпусне. Признавам, че и на мен ми се е случвало. Нещо не е наред, когато всичко, което можем да направим, е да се "отпуснем" под бормашината на зъболекаря!

Въпросът е колко добре всеки от нас поставя филипяните 4,6 („Не се тревожи за нищо“) в действие? Насред този напрегнат свят?

Контролът на нашия живот принадлежи на Бога! Ние сме негови деца и сме подчинени на Него. Ние оказваме натиск само когато се опитваме сами да контролираме живота си, да решаваме собствените си проблеми и трудности. С други думи, когато се фокусираме върху бурята и губим от погледа на Исус.

Бог ще ни доведе до границата, докато не осъзнаем колко малко контрол имаме над живота си. В такива моменти нямаме друг избор, освен просто да се хвърлим в Божията благодат. Болката и страданието ни подтикват към Бога. Това са най-трудните моменти в живота на един християнин. Обаче, моменти, които искат да бъдат особено ценени и да донесат дълбока духовна радост:

„Считайте за пълна радост, братя мои, когато изпадате в различни изкушения, знаейки, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение. Но търпението трябва да има съвършена работа, за да можете да бъдете съвършени и съвършени и да не ви липсва нищо“ ( Яков 1,2-4 г.).

Трудните моменти в живота на християнина имат за цел да произведат духовен плод, да го направят съвършен. Бог не ни обещава живот без проблеми. „Пътят е тесен“, каза Исус. Трудностите, изпитанията и преследванията обаче не трябва да карат християните да изпадат в стрес и депресия. Апостол Павел пише:

„Във всичко сме угнетени, но не сме смазани; не вижда изход, но не преследва изход, но не е изоставен; хвърлен, но не унищожен” (2. Коринтяни 4,8-9 г.).

Когато Бог поеме контрола над нашия живот, ние никога не сме изоставени, никога не зависим от себе си! Исус Христос трябва да бъде пример за нас в това отношение. Той ни е предшествал и ни дава смелост:

„Казах ти това, за да имаш мир в мен. В света имаш скръб; но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16,33).

Исус беше потиснат от всички страни, той изпитва опозиция, преследване, разпъване на кръст. Рядко имаше спокоен момент и често трябваше да избяга от хората. Исус също беше избутан до край.

„В дните на плътта си той отнесе както молби, така и молби със силен плач и сълзи към този, който може да го спаси от смъртта, и беше изслушан поради страха от Бога и въпреки че беше син, той се научи от това, което страдал, послушание; и стана съвършен, той стана автор на вечно спасение за всички, които му се покоряват, приет от Бог като първосвещеник по чина на Мелхиседек” (Евреи 5,7-10 г.).

Исус живееше под голям стрес, никога не отнемаше живота си в собствените си ръце и не виждаше смисъла и целта на живота си. Той винаги се подчиняваше на Божията воля и приемаше всяка ситуация, която бащата разреши. В това отношение четем следното интересно изявление от Исус, когато той наистина беше подложен на натиск:

„Сега душата ми е разтревожена. И какво да кажа? Отче, спаси ме от този час? Но затова дойдох до този час” (Йоан 12,27).

Приемаме ли и сегашното си положение в живота (изпитание, болест, скръб и т.н.)? Понякога Бог допуска особено неудобни ситуации в живота ни, дори години на изпитания, които не са наша вина, и очаква да ги приемем. Този принцип намираме в следното изявление на Петър:

„Защото това е милост, когато човек понася страдания, страдайки несправедливо поради съвестта пред Бога. Защото каква слава е, ако изтърпите като такива, че грях и да бъдеш ударен? Но ако издържите, като правите добро и страдате, това е благодат пред Бога. Защото това е, което сте били призовани да правите; защото и Христос пострада за вас и ви остави пример, за да следвате Неговите стъпки: Онзи, Който не е сторил грях и не се намери измама в устата Му, но предаде Себе Си на Онзи, Който съди праведно” (1. Петър 2,19-23 г.).

Исус се подчиняваше на Божията воля до смъртта, страдаше без вина и ни служи чрез страданието си. Приемаме ли Божията воля в живота си? Дори и да стане неприятно, ако страдаме от невинност, се тормозим от всички страни и не можем да разберем смисъла на нашата трудна ситуация? Исус ни обеща божествен мир и радост:

„Мир ви оставям, {моя} мир ви давам; не както светът дава, Аз ви давам. Да се ​​не смущават сърцата ви, нито да се страхуват” (Йоан 14,27).

„Това ви казах, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде пълна“ (Йоан 15,11).

Трябва да се научим да разбираме, че страданието е положително и генерира духовен растеж:

„Не само това, но и в скърбите се хвалим, като знаем, че скръбта произвежда издръжливост, а издръжливостта е изпитание, а изпитанието е надежда; но надеждата не разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни беше даден” (Римляни 5,3-5 г.).

Ние живеем в беда и стрес и сме осъзнали какво очаква Бог от нас. Затова ние издържаме тази ситуация и произвеждаме духовни плодове. Бог ни дава мир и радост. Как можем да приложим това на практика? Нека прочетем следното чудесно изявление от Исус:

„Елате при мене всички вие, които сте уморени и обременени! И Аз ще ви дам почивка, ще взема Моето иго върху себе си и ще се поучите от Мене. Защото съм кротък и смирен по сърце и „ще намерите покой за душите си“; защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11,28-30 г.).

Трябва да дойдем при Исус, тогава той ще ни даде почивка. Това е абсолютно обещание! Ние трябва да хвърлим товара си върху Него:

„Смирете се, следователно, под мощната ръка на Бог, така че в подходящото време Той да ви възвиси, [как?] като хвърлите всичките си грижи върху Него! Защото той се грижи за теб" (1. Петър 5,6-7 г.).

Как точно хвърляме притесненията си към Бога? Ето някои конкретни въпроси, които ще ни помогнат в това отношение:

Ние трябва да поставим и предадем цялото си същество на Бога.

Целта на нашия живот е да угодим на Бога и да го подчиним на цялото ни същество. Когато се опитваме да угодим на всички наши човешки същества, има конфликт и стрес, защото това просто не е възможно. Не трябва да даваме на нашите съграждани силата да ни поставят в беда. Само Бог трябва да определя живота ни. Това носи мир, мир и радост в живота ни.

Божието царство трябва да е на първо място.

Какво движи живота ни? Признаването на другите? Желанието да спечелите много пари? За да се отървете от всички наши проблеми? Това са цели, които водят до стрес. Бог ясно заявява какво трябва да бъде нашият приоритет:

„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и какво да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-добър от храната и тялото от облеклото? Вижте небесните птици, които нито сеят, нито жънат, нито събират в житници, и вашият небесен Отец ги храни . Не сте ли {вие} много по-ценни от тях? Но кой от вас може да добави лакът към дължината на живота си с грижи? И защо се притесняваш за дрехите? Вижте полските лилии как растат: нито се трудят, нито предат. Но казвам ви, дори Соломон не беше облечен в цялото си великолепие като един от тях. Но ако Бог облича полската трева, която днес е, а утре се хвърля в пещта, не много повече ти , ти маловерец. Така че не се безпокойте и казвайте: какво ще ядем? Или: Какво да пием? Или: какво да облечем? За всички тези неща народите търсят; защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но най-напред се борете за Божието царство и за Неговата правда! И всичко това ще бъде добавено към вас.Така че не се тревожете за утре! Защото утрешният ден ще се оправи сам. Всеки ден има достатъчно зло” (Матей 6,25-34 г.).

Докато ние се грижим за Бога и Неговата воля преди всичко, Той ще покрие всичките ни други нужди! 
Това ли е безплатен пропуск за безотговорния начин на живот? Разбира се, че не. Библията ни учи да печелим хляба и да се грижим за семействата си. Но това е вече приоритет!

Нашето общество е пълно с разсейване. Ако не внимаваме, изведнъж не намираме място за Бог в живота си. Отнема концентрация и приоритизиране, в противен случай други неща изведнъж ще определят живота ни.

Окуражени сме да прекарваме време в молитва.

От нас зависи да депозираме нашето бреме върху Бога в молитва. Той ни успокоява в молитва, изяснява нашите мисли и приоритети и ни води в близка връзка с него. Исус ни даде важен модел за подражание:

„И рано сутринта, докато беше още много тъмно, той стана, излезе и отиде на едно уединено място и там се помоли. И Симон и онези, които бяха с него, се втурнаха след него; и те го намериха и му казаха: "Всички те търсят" (Марк 1,35-37 г.).

Исус се скри, за да намери време за молитва! Той не се разсейваше от много нужди:

„Но говорът за него се разпространи още повече; и се събраха големи тълпи да чуят и да бъдат изцелени от болестите си. Но той се оттегли и се молеше на уединени места” (Лука 5,15-16 г.).

Под натиск ли е, стреса ли се разпространява в живота ни? Тогава ние също трябва да се оттеглим и да прекараме време с Бога в молитва! Понякога ние сме просто твърде заети, за да познаваме Бог изобщо. Ето защо е важно редовно да се оттегляте и да се фокусирате върху Бога.

Помните ли примера на Марта?

„И като си вървяха по пътя, той стигна до едно село; и една жена на име Марта го прие. И тя имаше сестра, наречена Мария, която също седна при нозете на Исус и слушаше словото Му. Но Марта беше много заета с много служба; но тя се приближи и каза: Господи, не те ли интересува, че сестра ми ме остави сама да служа? Кажи й да ми помогне!] Но Исус в отговор й каза: Марто, Марто! Вие сте загрижени и обезпокоени за много неща; но едно нещо е необходимо. Но Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме” (Лука 10,38-42 г.).

Нека отделим време за почивка и близки отношения с Бог. Прекарвайте достатъчно време в молитва, изучаване на Библията и медитация. В противен случай става трудно да прехвърлим тежестта си върху Бог. За да хвърлим бремето си върху Бог, е важно да се дистанцираме от тях и да си вземем почивка. "Да не виждам гората от дървета..."

Когато все още учихме, че Бог очаква абсолютна почивка за съботата и от християните, ние имахме предимство: от петък вечер до събота вечер не бяхме достъпни за никого освен за Бог. Надяваме се поне да сме разбрали и поддържаме принципа на почивка в живота си. От време на време просто трябва да изключим и да си починем, особено в този стресиран свят. Бог не диктува, когато това трябва да бъде. Хората просто се нуждаят от почивка. Исус учи учениците си да почиват:

„И апостолите се събират при Исус; и те му докладваха всичко, което са направили и всичко, което са учили. И им каза: Елате вие ​​сами на едно пусто място и си починете малко. Защото онези, които идваха и си отиваха, бяха много и нямаха време дори да ядат” (Марк 6:30-31).

Когато изведнъж няма време за ядене, определено е време да се изключи и да си почине.

И така, как да хвърлим притесненията си към Бога? Да кажем:

• Ние подчиняваме цялото си същество на Бог и му се доверяваме.
• Божието царство е на първо място.
• Прекарваме време в молитва.
• Отделяме време за почивка.

С други думи, нашият живот трябва да бъде ориентиран към Бог и Исус. Ние сме насочени към Него и създаваме място за Него в живота си.

Тогава той ще ни благослови с мир, мир и радост. Тежестта му е лесна, дори и да ни тормозят от всички страни. Исус беше потиснат, но никога не беше смазан. Нека наистина живеем в радост като Божии деца и се уповаваме на Него да почива в Него и да хвърляме всичките ни тежести върху Него.

Нашето общество също е под натиск, също християни, понякога дори повече, но Бог създава пространство, носи нашия товар и се грижи за нас. Убедени ли сме? Живеем ли с дълбоко доверие в Бога?

Нека завършим с описанието на Давид за нашия небесен Създател и Господ в Псалм 23 (Давид също често беше в опасност и под голям натиск от всички страни):

„Господ е пастир мой, няма да имам нужда. Полага ме на зелени поляни, води ме на тихи води. Той освежава душата ми. Той ме води по пътищата на правдата заради името Си. Дори да се скитам в долината на смъртната сянка, не се страхувам от зло, защото ти си с мен; твоята тояга и твоята тояга {те} ме утешават. Ти приготвяш трапеза пред мен пред враговете ми; Ти си помазал главата ми с елей, чашата ми прелива. Само благост и благодат ще ме следват през всичките дни на живота ми; и ще се върна в дома Господен за цял живот” (Псалм 23).

от Даниел Бьош


PDFБезгрижно в Бога