Пасторалната история

Висок, силен непознат, на около петдесет години, нагази в претъпканата странноприемница и се огледа, примигвайки от димната светлина на глинените маслени лампи, които бяха разпръснати на случаен принцип из стаята. Аз и Абиел го помиришахме, преди да го видим. Инстинктивно изместихме позициите си на нашата малка маса, за да изглежда по-малка. Въпреки това непознатият дойде при нас и попита: Можеш ли да ми направиш място?

Абиел ме погледна въпросително. Не искахме той да седи до нас. Приличаше на овчар и миришеше съответно. Ханът беше пълен по време на Пасха и безквасни хлябове. Законът изискваше към непознатите да се отнасят гостоприемно, дори и да са овчари.

Абиел му предложи да седне и да изпие от нашата бутилка вино. Аз съм Нейтън, а това е Абиел, казах аз. Откъде си, непознато? Хеврон, каза той, и аз се казвам Джонатан. Хеврон е на 30 километра южно от Йерусалим на мястото, където Авраам погреба съпругата си Сара преди повече от 1500 години.

Дойдох тук точно преди фестивала, продължи Джонатан. Мога да ви кажа, че гъмжи от войници и ще се радвам, ако скоро се махна отново. Той бил ядосан на римляните и плюл на пода. Абиел и аз си разменихме погледи. Ако сте били тук за Пасха, сигурно сте видели земетресението, казах аз.

Джонатан отговори, да, видях го отблизо. Хората от Йерусалим ми казаха, че се отварят гробници и много умрели се събудиха от смъртта и напуснаха гробовете си. Авиел добави, че тежката тъкана завеса, която разделяла двете основни стаи на храма, била разкъсана отгоре надолу, сякаш от невидима ръка. Свещениците държат всички настрана, докато повредата не бъде поправена.

Нямам нищо против — каза Джонатан. Фарисеите и пазителят на храма така или иначе няма да допуснат хора като мен. Не сме достатъчно добри за тях, дори ни смятат за нечисти. Мога ли да те попитам нещо — каза Джонатан. Някой от вас бил ли е свидетел на разпятията на Голгота? Кои бяха тези тримата? Абиел ме погледна, след което се наведе по-близо до пастира. Те заловиха революционен и известен разбойник на име Варава и двама от неговите хора точно преди Пасха. Но имаше и известен равин, когото наричаха Исус. Много от нас се надяваха, че той е Месията. По лицето му пропълзя намръщено. Месията, каза Джонатан? Това би обяснило всички войници, които беше видял. Но този Исус вече е мъртъв Той не може да бъде Месията, нали?

Той беше добър човек, каза Абиел с тих глас, оглеждайки стаята, сякаш за да се увери, че никой не слуша нашия разговор. Фарисеите, старейшините и първосвещениците го обвиниха в богохулство. Абиел ме погледна, сякаш искаше разрешението ми да кажа повече.

Давай и му кажи. Какво искаш да ми кажеш?-попита Джонатан. Гласът на Абиел стана шепот. Разнесе се мълвата, че ако го убият, той ще се върне към живот. хм? Джонатан се наведе напред и каза: Продължавай. Авиел продължи, вчера отвореният гроб беше намерен, въпреки че римляните го затвориха с тежък камък и го пазиха. Тялото вече не беше в гроба! Какво? Джонатан присви очи и се вторачи в стената зад мен. Накрая той попита: Този Исус живял ли е в Йерусалим? Не, казах, той дойде от север, от Галилея. Исус не беше богохулник, както го обвиняваха фарисеите. Всичко, което правеше, е, че обикаляше, лекувайки хора и проповядвайки за любов и доброта. Със сигурност сте чували за него, дори там долу в хълмовете. Но овчарят не го послуша. Той се взираше в стената зад мен. Накрая той каза тихо, откъде казахте, че е дошъл? Галилея, повторих аз. Той беше син на дърводелец от Назарет. Авиел ме погледна, после се прокашля и каза: Говори се, че той също можел да е роден във Витлеем и че майка му е била девствена. Витлеем? Наистина ли си сигурен в това? Абиел кимна.

Джонатан бавно поклати глава и промърмори, роден във Витлеем, за девица. Тогава можеше да е той. Кой би могъл да бъде?, попитах аз? Какво говориш, какво говориш Овчарят погледна многозначително нашата бутилка вино. Този Исус, мисля, че знам кой е той.

Разказвам ви една странна история. Както казах, видях тримата разпнати на Голгота. Този в средата вече беше мъртъв и се канеха да довършат другите двама. Някои жени хлипаха и плакаха под кръста. Но друга жена стоеше малко по-назад и млад мъж я прегърна с ръка. Докато минавах, тя ме погледна право в очите и аз знаех, че съм я виждал преди. Мина много време.

Абиел напълни чашите ни и каза разкажи ни своята история. Джонатан изпи малко вино, после взе чашата с две ръце и се загледа в чашата си. Беше в дните на Ирод Антипа, каза той. Тогава бях младо момче. Семейството ни беше бедно. Изкарвахме прехраната си, като пасехме овце на богати хора. Една вечер бях в планините близо до Витлеем с баща ми и няколко негови приятели. Имаше преброяване и всеки трябваше да се върне в домовете си, за да бъде преброен, за да могат римляните да разберат колко данъци трябва да платим. Баща ми, чичо ми и аз и някои от нашите приятели решихме да останем в хълмовете, докато всичко свърши, така че римляните имаха по-малко глави за броене. Всички се засмяхме. Овчарите имаха репутацията на измамници. Тази нощ гледахме овцете и седяхме около огъня. Възрастните мъже се шегуваха и разказваха истории.

Започваше да ми се доспива, когато изведнъж около нас озари ярка светлина и от нищото се появи мъж в светеща роба. То светеше и светеше, сякаш имаше огън в себе си. Ангел, попита Авиел? Джонатан кимна. Бяхме уплашени, мога да ви кажа. Но ангелът каза: не се страхувай от мен! Ето, аз ви нося блага вест за голяма радост, която ще сполети всички хора. Това беше чудесна новина за всички.

Абиел и аз нетърпеливо му махнахме да каже повече. Ангелът продължи: Днес във Витлеем ви се роди Спасителят, който е помазаникът, Господ, в Давидовия град. Месията, каза Авиел с широко отворени очи! Джонатан отново кимна. Ангелът ни инструктира да отидем да видим това дете, повито в пелени и лежащо в ясли във Витлеем. Тогава цялото небе беше пълно с ангели, които пееха: Слава на Бога във висините и мир на земята между човеците на Неговата добра воля.

Колкото и внезапно се появиха, те отново изчезнаха. Втурнахме се към Витлеем и намерихме мъж на име Йосиф и съпругата му Мария с детето им, увити в памперси, в ясли в конюшнята на един хан. Животните бяха преместени в единия край на плевнята и една от плевните беше почистена. Мария беше млада, не повече от 15, предполагах. Тя седеше върху купчина слама. Всичко беше точно както ни беше казал ангелът.

Баща ми разказа на Йосиф за ангела и как ни помоли да дойдем при тях. Йосиф каза, че са дошли във Витлеем за преброяването, но в хана няма място за тях. Детето трябваше да се роди скоро, затова собственикът й позволи да ползва конюшнята. Йосиф ни разказа как ангел казал на Мария, а по-късно и на него, че е избрана да бъде майка на Месията и че въпреки че е все още девствена, тя ще забременее с това специално Божие дете.

Мария беше шокирана, каза Йосиф, защото тя винаги беше много добродетелна жена и се доверяваше на Бог. Йозеф погледна жена си и видяхме любовта и уважението в очите му. Гледах Мария, докато мъжете говореха и бях изумен колко спокойна беше. Сякаш Божият мир беше върху нея. Сигурно беше изтощена, но имаше мистериозна красота. Не знам как по друг начин да го опиша, но никога не съм я забравял.

Джонатан погледна замислено към Абиел, след което продължи с твърд глас. Това беше Мария, която видях при разпятието на Голгота. Тя беше тази с младежа, който я утеши. Сега е много по-възрастна, но знам, че беше тя. И така, Исус, започна Авиел, но Йонатан го прекъсна, чудейки се, дали бебето в яслата е спасителят на неговия народ? Мислех, че е бил убит преди години, когато Ирод заповяда всички момчета на възраст под две години да бъдат убити във Витлеем. Аз и Абиел слушахме с ужас. Ирод беше чул от някои мъдреци от Изтока, че Месията е на път да се роди. Те бяха дошли да почетат Исус, но Ирод го видя като съперник и се опита да го убие. Един от племенниците ми беше убит при това клане.

Но вие ми казахте, че този Исус от Назарет, синът на Йосиф и Мария, обикаляше, правейки чудеса и хората го мислеха за Месията. Сега властите отново се опитаха да го убият. Какво искаш да кажеш, опитаха се да го убият, попитах аз? Той беше разпнат. Той е мъртъв, най-накрая го вземете! — отвърна Джонатан. Но не каза ли, че тялото е изчезнало? Какво искаш да кажеш с това?-попита Абиел? Само това, ако жената, която видях, беше Мария и съм напълно сигурен, че това беше тя и мъжът, когото разпнаха, беше техният син, когото видях в нощта, когато се роди, то това не свърши на този кръст. Не беше обикновена нощ, когато ангелите пееха за нас и този Исус не беше обикновено бебе. Ангелът ни каза, че той е Месията, дойде да ни спаси. Сега, въпреки че враговете му са го разпнали и погребват, тялото му го няма.

Овчарят изпи чашата си, стана и каза преди да се сбогува, аз съм просто невеж овчар, какво знам за тези неща? Но имам чувството, че не сме виждали този Исус за последен път.

от Джон Халфорд