звуков
Божият грънчар
Спомнете си, когато Бог обърна вниманието на Йеремия към грънчарския диск (Йер. 1 ноем.8,2-6)? Бог използва образа на грънчаря и глината, за да ни даде силен урок. Подобни съобщения, използващи образа на грънчаря и глината, се намират в Исая 4 глава5,9 и 64,7 както и в Римляни 9,20-21.
Една от любимите ми чаши, която често използвам, за да пия чай в офиса си, носи снимка на семейството ми. Докато я гледам, тя ми напомня за историята на чаената чаша. Историята е разказана от чаената чаша в първия човек и обяснява как е станало това, което създава нейният създател.
Не винаги съм била хубава чаена чаша. Първоначално бях просто безформена бучка накипена глина. Но някой ме сложи на диск и започна да върти диска толкова бързо, че ми се зави свят. Докато се въртях в кръгове, той ме стискаше, стискаше и разкъсваше. Извиках: "Спри!" Но получих отговора: „Още не!“.
Накрая спря прозореца и ме вкара във фурната. Ставаше все по-горещо, докато не изкрещях: „Спри!“. Отново получих отговора „Още не!” Накрая той ме извади от фурната и започна да ми нанася боя. От дима ми стана лошо и отново извиках: „Спри!“. И за пореден път отговорът беше: „Още не!“.
После ме извади от фурната и след като се охлади, ме постави на масата пред огледалото. Бях изумен! Грънчарят бе направил нещо хубаво от безсмислената глина. Ние всички сме клони от глина, нали? Поставяйки ни на грънчарското колело на тази земя, нашият Господар Потър ни прави новото творение, което трябва да бъдем негова воля!
Говорейки за трудностите на този живот, с които изглежда се сблъскваме толкова често, Павел пише: „Затова ние не се уморяваме; но въпреки че нашият външен човек се разлага, все пак вътрешният се обновява ден след ден. Защото нашата скръб, която е временна и лека, създава вечна и превъзходна слава за нас, които не гледаме на видимото, а на невидимото. Защото това, което е видимо, е временно; но невидимото е вечно" (2. Коринтяни 4,16-17 г.).
Нашата надежда се крие в нещо, което е извън и отвъд настоящия свят. Ние се доверяваме на Божието Слово, намираме нашите настоящи скърби за лесни и навременни в сравнение с това, което Бог е подготвил за нас. Но тези изпитания са част от християнския начин на живот. В римляни 8,17-18 четем: „Но ако сме деца, тогава сме и наследници, тоест наследници на Бога и сънаследници с Христос, ако страдаме с Него, за да се възнесем и ние в слава. Защото съм убеден, че страданията на това време не си струват да се сравняват със славата, която ще ни се открие.”
Ние участваме в страданията на Христос по много начини. Някои, разбира се, са мъченически за вярата си. Въпреки това повечето от нас участват в Христовите страдания по други начини. Приятелите може да ни предадат. Хората често ни разбират погрешно, не ни ценят, не ни обичат или дори ни злоупотребяват. И все пак, като следваме Христос, ние прощаваме, както Той ни прости. Той пожертва себе си, когато ние сме били негови врагове (Рим. 5,10). Ето защо Той ни призовава да положим допълнителни усилия, за да служим на хора, които ни малтретират, не ни ценят, не ни разбират или не ни харесват.
Само „поради Божията милост” сме призовани да бъдем „живи жертви” (Рим. 1 Кор.2,1). Бог действа в нас чрез Святия Дух, за да ни преобрази в образа на Христос (2. Коринтяни 3,18), нещо неизмеримо по-добро от буца накисната глина!
Бог е активен във всеки от нас в действие, във всички събития и предизвикателства, които ни засяга живота. Но отвъд трудностите и изпитанията, които срещаме, независимо дали те включват здраве или финанси или загуба на любим човек, Бог е с нас. Той ни усъвършенства, променя ни, оформя и оформя. Бог никога няма да ни напусне или да ни пропусне. Той е с нас във всички битки.
от Йосиф Ткач
