звуков
Светлина, Бог и благодат
Като млад тийнейджър седях в киносалон, когато властта изчезна. В тъмнината ромоленето на публиката ставаше все по-силно всяка секунда. Забелязах как се опитвах подозрително да потърся изход веднага щом някой отвори вратата отвън. Светлината се вливаше в киното и мърморенето и подозрителното ми търсене бързо свършваха.
Докато не се сблъскаме с тъмнината, повечето от нас смятат светлината за нещо, което приемаме за даденост. Въпреки това, няма какво да се види без светлина. Ние виждаме само нещо, когато светлината осветява една стая. Когато това нещо достигне до очите ни, то стимулира нашите зрителни нерви и произвежда сигнал, който позволява на мозъка ни да бъде разпознат като обект в пространството с определен вид, позиция и движение. Разбирането на природата на светлината беше предизвикателство. По-ранни теории приемаха светлината като частица, след това като вълна. Днес повечето физици разбират светлината като вълнова частица. Забележете какво пише Айнщайн: Изглежда, че понякога трябва да използваме една, а понякога и другата теория, докато понякога можем да използваме и двете. Изправени сме пред нов вид неразбиране. Имаме две противоречиви образи на реалността. Индивидуално, никой от тях не може напълно да обясни появата на светлина, но заедно го правят.
Интересен аспект за природата на светлината е защо тъмнината няма власт над нея. Докато светлината разсейва тъмнината, обратното не е вярно. В Писанието това явление играе важна роля във връзка с природата на Бог (светлина) и злото (тъмнина или тъмнина). Забележете какво е казал апостол Йоан 1. Йоханес 1,5-7 (HFA) написа: Това е посланието, което чухме от Христос и което ви предаваме: Бог е светлина. При него няма тъмнина. Така че, ако твърдим, че принадлежим на Бог и въпреки това живеем в тъмнината на греха, тогава ние лъжем и противоречим на истината с живота си. Но ако живеем в Божията светлина, тогава ние също сме свързани един с друг. И кръвта, която Неговият Син Исус Христос проля за нас, ни освобождава от всяка вина.
Както отбелязва Томас Ф. Торанс в книгата си Trinitarian Faith, ранният църковен водач Атанасий, следвайки учението на Йоан и други ранни апостоли, използва метафората на светлината и нейното излъчване, за да говори за природата на Бог като тях. Тя ни беше разкрита чрез Исус Христос: Както светлината никога не е без своето излъчване, така и Отец никога не е без своя Син или без словото си. Освен това, както светлината и блясъкът са едно и не са чужди един на друг, така и бащата и синът са едно и не чужди един на друг, а от една и съща природа. Както Бог е вечна светлина, така и Синът Божий, като вечно излъчване, е Бог сам по себе си вечна светлина, без начало и без край (стр. 121).
Атанасий формулира важен момент, който той и други църковни водачи правилно представят в Символа на вярата на Никея: Исус Христос споделя с Отца единната същност (на гръцки = ousia) на Бог. Ако не беше това, нямаше да има никакъв смисъл, когато Исус каза: „Който е видял Мене, видял е и Отца“ (Йоан 14,9). Точно както заявява Торанс, ако Исус не беше единосъщност (an ousia) с Отец (и следователно напълно Бог), ние нямаше да имаме пълното откровение на Бог в Исус. Но когато Исус провъзгласи, че той е истинен, това откровение, да го видиш означава да видиш бащата, да го чуеш означава да чуеш бащата такъв, какъвто е. Исус Христос е Синът на Отца по същност, тоест по същностна реалност и природа. Торънс коментира в „Троична вяра“ на страница 119: Връзката Баща-Син напълно и съвършено съвпада в единството на Бог, който е вечно правилен и съжителстващ с Отец и Сина. Бог е Баща, точно както е вечно Баща на Сина и точно както Синът е Бог на Бог, така както Той е вечно Син на Отца. Съществува съвършена и вечна интимност между Отец и Сина, без никакво „разстояние“ в битие, време или знание между тях.
Тъй като Отец и Синът са едно по същество, те са едно и в действие (действие). Забележете какво пише Торънс за това в Християнското учение за Бога: Между Сина и Отца съществува непрекъсната връзка на битие и действие, а в Исус Христос тази връзка беше въплътена веднъж завинаги в нашето човешко съществуване. Така че няма Бог зад гърба на Исус Христос, а само този Бог, чието лице виждаме в лицето на Господ Исус. Няма тъмен, необозрим Бог, няма случайно божество, за което не знаем нищо, а можем само да треперим, докато гузната ни съвест рисува твърди ивици върху неговото достойнство.
Това разбиране за природата (същността) на Бога, разкрито ни в Исус Христос, изиграва решаваща роля в процеса на официализиране на новозаветния канон. Никоя книга не можеше да бъде включена в Новия завет, освен ако не запазваше съвършеното единство на Отец и Сина. Така тази истина и реалност послужиха като ключова тълкувателна (т.е. херменевтична) основна истина, чрез която съдържанието на Новия завет беше определено за Църквата. Разбирането, че Отец и Синът (включително Духът) са едно по същност и действие ни помага да разберем природата на благодатта. Благодатта не е субстанция, създадена от Бог, за да застане между Бог и човека, но както я описва Торънс, тя е „посвещението на Бог ни в Неговия въплътен Син, в когото дарът и даряващият сами по себе си са неразделно един Бог.“ Величието на Божията спасителна благодат е една личност, Исус Христос, защото в, чрез и от Него идва спасението.
Триединният Бог, Вечната Светлина, е източникът на цялото „просветление“, както физическо, така и духовно. Бащата, който призова светлината в съществуване, изпрати Сина си да бъде светлината на света, а Бащата и Синът изпратиха Духа, за да донесе просветление на всички хора. Въпреки че Бог „обитава в непристъпна светлина“ (1. Тим. 6,16), той ни се разкри чрез Своя Дух, в „лицето“ на своя въплътен Син, Исус Христос (вж. 2. Коринтяни 4,6). Дори и да трябва да погледнем предпазливо в началото, за да „видим“ тази огромна светлина, онези, които я приемат, скоро осъзнават, че тъмнината е прогонена надлъж и нашир.
В топлината на светлината,
Йосиф Ткач
Президент GRACE COMMUNION INTERNATIONAL
