Христос е тук!

Една от любимите ми истории идва от известния руски писател Лев Толстой. Той писа за овдовял обущар на име Мартин, който една нощ мечтаеше Христос да посети работилницата му на следващия ден. Мартин беше силно развълнуван и искаше да се увери, че той няма да бъде като фарисея, който не успя да поздрави Исус пред вратата. Затова той станал преди разсъмване, сготвил супа и започнал да наблюдава внимателно улицата, докато вършел работата си. Той искаше да бъде готов, когато Исус пристигна.

Малко след изгрева на слънцето той видял пенсиониран войник, който изтръгва сняг. Когато старият ветеран остави лопатата да си почине и стопли, Мартин почувства състрадание към него и го покани да седне до фурната и да пие горещ чай. Мартин разказа на войника за съня, който е имал снощи и как е намерил утеха в четенето на евангелията след смъртта на малкия си син. След няколко чаши чай и след като чу няколко истории за добротата на Исус към хората, които бяха в най-ниската им точка в живота, той напусна работилницата и благодари на Мартин, че подхранва тялото и душата си.
По-късно сутринта лошо облечена жена спря пред работилницата, за да опакова по-добре бебето си. Мартин излезе навън и покани жената да влезе, за да може да се грижи за бебето в близост до топлата фурна. Когато разбра, че тя няма какво да яде, той й даде супата, която беше приготвил, заедно с палто и пари за шал.

Amos Nachmittag hielt eine alte Hausiererfrau mit einigen restlichen Äpfeln in ihrem Korb auf der gegenüberliegenden Strassenseite an. Sie trug einen schweren Sack mit Holzspänen auf ihrer Schulter. Als sie den Korb an einem Pfosten ausbalancierte, um den Sack auf die andere Schulter zu wälzen, schnappte ein Junge mit einer zerlumpten Mütze einen Apfel und versuchte damit wegzulaufen. Die Frau erwischte ihn, wollte ihn verhauen und zur Polizei zu schleifen, aber Martin rann aus seiner Werkstätte und bat sie, dem Jungen zu vergeben. Als die Frau protestierte, erinnerte sie Martin an Jesu Gleichnis vom Knecht, dem sein Meister eine grosse Schuld vergab, aber dann wegging und seinen Schuldner beim Kragen packte. Er brachte den Jungen dazu, sich zu entschuldigen. Wir sollten allen Menschen vergeben und besonders den Gedankenlosen, sagte Martin. Das mag sein, klagte die Frau über diesen jungen Spitzbuben die bereits so verwöhnt sind. Dann liegt es an uns, den Älteren, sie besser zu lehren, erwiderte Martin. Die Frau stimmte zu und fing an, über ihre Enkelkinder zu sprechen. Dann schaute sie den Übeltäter an und sagte: Möge Gott mit ihm gehen. Als sie ihren Sack aufhob, um nach Hause zu gehen, stürzte der Junge nach vorne und sagte: „Nein, lass mich ihn tragen.“ Martin schaute zu, wie sie zusammen der Strasse entlanggingen und kehrte dann an seine Arbeit zurück. Bald wurde es finster, daher zündete er eine Lampe an, legte seine Werkzeuge beiseite und räumte die Werkstatt auf. Als er sich hinsetzte, um im Neuen Testament zu lesen, sah er in einer dunklen Ecke Figuren und eine Stimme, die sprach: „Martin, Martin, kennst du mich nicht?“ „Wer bist du?“ Fragte Martin.

Това съм аз, гласът прошепна, ето, аз съм. Старият войник излезе от ъгъла. Той се усмихна и след това го нямаше.

Това съм аз, гласът отново прошепна. Жената и нейното бебе излязоха от един и същ ъгъл. Усмихнаха се и ги нямаше.

Това съм аз! Гласът отново прошепна и старата жена и момчето, откраднало ябълката, излязоха от ъгъла. Те се усмихваха и изчезваха като другите.

Мартин се зарадва. Той седна с Новия си завет, който се бе отворил сам. Той прочете в горната част на страницата:

„Denn ich bin hungrig gewesen, und ihr habt mir zu essen gegeben. Ich bin durstig gewesen, und ihr habt mir zu trinken gegeben. Ich bin ein Fremder gewesen, und ihr habt mich aufgenommen“).„Was ihr getan habt einem von diesen meinen geringsten Brüdern, das habt ihr mir getan“ (Матей 25,35 и 40).

Всъщност какво е по-християнско от това да проявяваме доброта и доброта към тези около нас? Точно както Исус ни е обичал и ни е предал, Той ни привлича чрез Светия Дух в своята радост и любов от живота си с Отца и ни дава възможност да споделяме неговата любов с другите.

от Йосиф Ткач


PDFХристос е тук!