Христос е тук!

Една от любимите ми истории е от известния руски писател Лев Толстой. Той пише за овдовял обущар на име Мартин, който сънува една нощ, че Христос ще посети неговата работилница на следващия ден. Мартин беше дълбоко докоснат и искаше да се увери, че няма да бъде като фарисея, който не успя да поздрави Исус на вратата. Така той стана преди зазоряване, приготви супа и започна да наблюдава улицата внимателно, докато вършеше работата си. Той искаше да бъде готов, когато Исус пристигна.

Малко след изгрев слънце той видя един пенсиониран войник, който лопати сняг. Когато старият ветеран пусна лопатата да си почине и се затопли, Мартин изпита състрадание към него и го покани да седне до печката и да пие горещ чай. Мартин казал на войника за съня си от миналата нощ и за това как е намерил утеха при четенето на Евангелията след смъртта на малкия му син. След няколко чаши чай и след като чул няколко истории за добротата на Исус към хората, които са били в ниско настроение в живота си, той напуснал работилницата и благодарил на Мартин за хранене на тялото и душата му.
По-късно същата сутрин пред магазина се спря жена, облечена в лошо облекло, за да опакова по-добре крещещото си бебе. Мартин излезе и покани жената да влезе, за да може да нахрани бебето до топла фурна. Когато разбра, че няма какво да яде, той й даде супата, която беше приготвил, заедно с палто и пари за шал.

Следобед жена на стария търговец на дребно с останалите ябълки спря в кошницата си от другата страна на улицата. Тя носеше на рамото си тежка торба с дървени стърготини. Когато балансира кошницата върху един косяк, за да преобърне чувала на другото рамо, момче с дрипав капак хвана ябълка и се опита да избяга с нея. Жената го хвана, искаше да го победи и да го отвлече в полицията, но Мартин избяга от работилницата и я помоли да прости на момчето. Когато жената протестира, Мартин й напомни за притчата на Исус за слугата, на когото господарят му простил голям дълг, но после си отишъл и сграбчил длъжника си за яката. Накара момчето да се извини. Трябва да простим на всички хора и особено на невзрачните, каза Мартин. Това може би е, че жената се оплаква от този млад мошеник, който вече е толкова разглезен. Тогава от нас, старейшината, зависи да я научим по-добре, отговори Мартин. Жената се съгласи и започна да говори за внуците си. После погледна към виновника и каза: Нека Бог отиде с него. Когато взе чантата си, за да се прибере вкъщи, момчето се хвърли напред и каза: "Не, нека да го нося." Мартин ги наблюдава как вървят заедно по улицата, след което се връщат към работата му. Скоро стана тъмно, затова запали лампата, остави инструментите си настрана и почисти работилницата. Когато седна да прочете Новия завет, в тъмен ъгъл видя фигури и глас, който казваше: „Мартин, Мартин, не ме ли познаваш?“ „Кой си ти?“, Попита Мартин.

Това съм аз, прошепнах гласът. От ъгъла дойде старият войник. Той се усмихна и изчезна.

Това съм аз - прошепна отново гласът. От същия ъгъл дойде жената с бебето си. Те се усмихнаха и изчезнаха.

Това съм аз! Гласът отново прошепна, а старата жена и момчето, които откраднаха ябълката, излязоха от ъгъла. Те се усмихнаха и изчезнаха като другите.

Мартин се зарадва. Той седна със своя Нов Завет, който сам се отвори. Той прочете в горната част на страницата:

„Защото бях гладен и ти ми даде нещо за ядене. Бях жаден и ти ми даде да пия. Бях чужденец и ти ме прие.“ „Каквото и да направихте на един от тези най-малки мои братя, вие ми го направихте“ (Матей 25,35 и 40).

Всъщност, какво е по-християнски от това да показваме добротата и добротата на хората към хората около нас? Точно както Исус ни възлюби и предаде Себе Си за нас, чрез Святия Дух, Той ни привлича в своята радост и в любовта на живота си с Отца и ни дава сила да споделим неговата любов с другите.

от Йосиф Ткач


PDFХристос е тук!