Църквата

086 на църкватаЕдна красива библейска картина говори за Църквата като невеста на Христос. Това се споменава чрез символика в различни писания, включително Песента на песните. Ключов момент е Песента на песните 2,10-16, където любимият на булката казва, че зимата й е свършила и сега е дошло времето за пеене и радост (вижте също Евреи 2,12), а също и където булката казва: „Моят приятел е мой и аз съм негова“ (Св. 2,16). Църквата принадлежи на Христос, както индивидуално, така и колективно, и Той принадлежи на Църквата.

Христос е Младоженецът, който „възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“, за да „това може да бъде славна църква, която няма петно, нито бръчка, нито нещо подобно“ (Ефесяни 5,27). Тази връзка, казва Павел, „е голяма тайна, но аз я прилагам към Христос и църквата“ (Ефесяни 5,32).

Йоан разглежда тази тема в книгата Откровение. Триумфиращият Христос, Божият Агнец, се жени за Невестата, Църквата (Откровение 19,6-9; 2 1,9-10) и заедно провъзгласяват думите на живота (Откровение 21,17).

Има допълнителни метафори и изображения, които се използват за описание на църквата. Църквата е стадото, нуждаещо се от грижовни пастири, които моделират грижата си по примера на Христос (1. Петър 5,1-4); това е поле, където са необходими работници за засаждане и поливане (1. Коринтяни 3,6-9); църквата и нейните членове са като клони на лоза (Йоан 15,5); църквата е като маслиново дърво (Рим 11,17-24 г.).

Като отражение на Божието царство сега и в бъдеще, църквата е като синапено зърно, което расте в дърво, където небесните птици намират убежище3,18-19); и като квас, който си проправя път през тестото на света (Лука 13,21) и др.

Църквата е тялото на Христос и се състои от всички онези, които Бог признава за членове на „конгрегациите на светиите“ (1. Коринтяни 14,33). Това е важно за вярващия, защото участието в църквата е средството, чрез което Отец ни пази и поддържа до завръщането на Исус Христос.

от Джеймс Хендерсън