Бог обича всички хора

398 Бог обича всички хораФридрих Ницше (1844-1900) става известен като "върховния атеист" заради неговата унизителна критика на християнската вяра. Той твърди, че християнското писание, особено поради акцента върху любовта, е страничен продукт на упадък, корупция и отмъщение. Вместо да смята, че съществуването на Бог е дори малко възможно, той провъзгласява с известната си поговорка „Бог е мъртъв“, че великата идея за Бог е умряла. Той възнамеряваше да замени традиционната християнска вяра (която той наричаше старата мъртва вяра) с нещо радикално ново. С новината, че „старият бог е мъртъв“, твърди той, философи и свободомислещи като него ще бъдат просветени за ново начало. За Ницше имаше нова зора в едно общество на „веселата наука“, в което човек беше свободен от репресивната вяра, която ограбва радостта на хората чрез тесни граници.

Как стоим атеисти?

Философията на Ницше мотивира много хора да приемат атеизма. Дори сред християните има някои, които приемат неговото учение, вярвайки, че осъждат форма на християнство, която се преструва, че Бог е мъртъв. Това, което пренебрегват, е, че Ницше смята, че идеята за всеки бог е абсурдна и вижда всяка вяра като глупава и нараняваща. Философията му е в опозиция с библейското християнство, което не означава, че искаме да се поставим над него или други атеисти. Нашето призвание е да помогнем на хората (включително атеистите) да разберат, че Бог е там и за тях. Ние изпълняваме това призвание, като даваме пример на нашите събратя като начин на живот, който се характеризира с радостна връзка с Бог – или както казваме в WCG, като живеем и предаваме добрите новини.

398 бог е мъртъв НицшеВероятно вече сте виждали стикер (като този вляво), който се подиграва на Ницше. Това, което не се взема предвид тук, е, че една година преди загубата на ума си, Ницше написва няколко стихотворения, които показват, че той е променил възгледа си за Бог. Ето един от тях:

 

Не! Върни се с всичките си мъчения!
До последния самотен. О, върни се!
Всичките ми сълзи се движат към вас!
И последното ми сърце пламък  Светва върху него!
О, върни се, мой непознат бог! Болката ми! Последният ми късмет!
Неразбиране относно Бога и християнския живот

Изглежда, че няма край на погрешното представяне на Бог, което продължава да разпалва пламъка на атеизма. Бог е погрешно представен като отмъстителен, властен и наказващ, а не като Бог на любовта, милостта и справедливостта. Богът, който се разкри в Христос, който ни кани да приемем живот с вяра в Него и да напуснем пътя на живота, който води към смъртта. Вместо да живее живота на осъден и потиснат човек, християнският живот е радостно участие в продължаващото служение на Исус, за когото в Библията пише, че не е дошъл да съди света, а да го спаси (Йоан. 3,16-17). За да разберем правилно Бог и християнския живот, е важно да разпознаем разликата между Божиите присъди и осъждения. Бог не ни съди, защото е против нас, а защото е за нас. Чрез своите присъди той посочва пътища, които водят към вечна смърт – това са пътища, които ни отдалечават от общението с него, чрез което ние, благодарение на неговата благодат, получаваме благополучие и благословии. Тъй като Бог е любов, неговата присъда е насочена срещу всичко, което е против нас, неговите любими. Докато човешката присъда често се разбира като съдене, Божият съд ни показва какво води до живот срещу това, което води до смърт. Неговите присъди ни помагат да избегнем осъждането за грях или зло. Бог изпрати Своя Син в света, за да победи силата на греха и да ни спаси от неговото робство и най-лошото му последствие, вечната смърт. Триединният Бог иска да признаем единствената истинска свобода: Исус Христос, живата истина, която ни прави свободни. За разлика от погрешните схващания на Ницше, християнският живот не е под натиска на репресии. Вместо това, това е радостен живот в и с Христос чрез Святия Дух. Това включва нашето участие в това, което Исус прави. Лично аз харесвам обяснението, което някои хора получават от спортното поле: християнството не е спорт за зрители. За съжаление, дори това се тълкува погрешно от някои хора и е довело до натиск на други да направят нещо за тяхното спасение. Има голяма разлика между извършването на добри дела за спасение (което набляга на нас) и нашето участие в делата на Исус, който е нашето спасение (което набляга на Него).

Християнските атеисти?

Може би сте чували фразата „християнски атеист“ преди. Използва се за хора, които твърдят, че вярват в Бог, но знаят малко за него и живеят така, сякаш той не съществува. Един искрен вярващ може да стане християнин атеист, като престане да бъде предан последовател на Исус. Човек може толкова да се потопи в дейности (дори такива с християнски етикет), че да стане последовател на Исус на непълно работно време – като се фокусира повече върху дейността, отколкото върху Христос. Има и такива, които вярват, че Бог ги обича и че имат връзка с него, но не виждат нужда да участват в живота на църквата. Поддържайки този възглед, те (може би несъзнателно) отхвърлят своята принадлежност и активно членство в тялото на Христос. Въпреки че понякога се доверяват на Божието ръководство, те не искат Той да поеме пълен контрол над живота им. Те искат Бог да бъде техен втори пилот. Някои предпочитат Бог да им бъде стюардеса, като понякога носи нещо поискано. Бог е нашият пилот – той ни дава посоката, която ни води към истинския живот. Наистина той е пътят, истината и животът.

Участие с Бога в общността на Църквата

Бог призовава вярващите да водят със себе си много синове и дъщери към слава (Евр. 2,10). Той ни кани да участваме в неговата мисия към света, като живеем и споделяме Евангелието. Правим това заедно като членове на тялото Христово, Църквата („Службата е отборен спорт!“). Никой няма всички духовни дарби, така че всички са необходими. В общението на Църквата ние даваме и получаваме заедно – ние се изграждаме и укрепваме един друг. Както авторът на Евреите ни увещава, ние не изоставяме събранията си (Евр. 10,25), но се събирайте заедно с други, за да вършите работата, към която Бог ни е призовал като общност от вярващи.

Да се ​​радваме в истинския, вечен живот с Христос

Исус, въплътеният Божи Син, пожертва живота си, за да можем да имаме „вечен живот и изобилие“ (Йоан. 10,9-11). Това не е живот на гарантирано богатство или добро здраве. Не винаги е без болка. Вместо това ние живеем, знаейки, че Бог ни обича, че ни е простил и ни е приел като свои осиновени деца. Вместо живот на напрежение и стеснения, той е изпълнен с надежда, радост и сигурност. Това е живот, в който вървим напред, за да станем това, което Бог е предвидил за нас като последователи на Исус Христос чрез Светия Дух. Бог, който съди злото, го осъди на Христовия кръст. Следователно няма бъдеще за злото и на миналото е дадена нова посока, в която можем да участваме чрез вяра. Бог не е позволил да се случи нещо, което да не може да примири. Всъщност „всяка сълза ще бъде изтрита“, защото Бог, в Христос и чрез Светия Дух, „прави всичко ново“ (Откровение 2 Кор.1,4-5). Това, скъпи приятели и служители, е наистина добрата новина! Казва, че Бог не се отказва от никого, дори и ти да се откажеш от него. Апостол Йоан заявява, че „Бог е любов“ (1 Йоан 4,8) – Любовта е неговата природа. Бог никога не спира да ни обича, защото ако го направи, това би било против природата му. Следователно можем да бъдем насърчени в знанието, че Божията любов включва всички хора, независимо дали са живели или ще живеят. Това важи и за Фридрих Ницше и всички други атеисти. Можем да се надяваме, че Божията любов е достигнала и до Ницше, който в края на живота си преживява покаяние и вяра в това, което Бог възнамерява да даде на всички хора. Наистина, „всеки, който призове името Господне, ще се спаси“ (Рим. 10,13). Колко прекрасно, че Бог никога не спира да ни обича.

Йосиф Ткач

Präsident
GRACE COMMUNION INTERNATIONAL


PDFБог обича всички хора