Бог все още ли ни обича?

617 Бог така или иначе ни обича Повечето от нас четат Библията в продължение на много години. Добре е да прочетете познатите стихове и да се увиете в тях, сякаш са топло одеяло. Може да се случи, че познаването ни кара да пренебрегваме важни подробности. Ако ги четем с проницателни очи и от нова гледна точка, Светият Дух може да ни помогне да видим повече и евентуално да ни напомни за неща, които сме забравили.

Als ich wieder einmal in der Apostelgeschichte las, stiess ich auf eine Stelle, die Sie vielleicht auch schon gelesen haben, ohne ihr grosse Beachtung geschenkt zu haben: «Und vierzig Jahre lang ertrug er sie in der Wüste» (Apostelgeschichte 13,18 1984). Ich hatte diese Stelle in meiner Erinnerung und so gehört, dass Gott die jammernden und klagenden Israeliten ertragen musste, als wären sie eine grosse Last für ihn gewesen.

Doch dann las ich die Verweisstelle: «Und ihr habt auch erlebt, wie der Herr, euer Gott, euch auf dem Weg durch die Wüste geholfen hat. Bis hierher hat er euch getragen wie ein Vater sein Kind» (5. Mose 1,31 Hoffnung für Alle).

In der neuen Luther-Bibelübersetzung 2017 heisst es neuerdings: «Und vierzig Jahre lang trug er sie in der Wüste» (Apostelgeschichte 13,18) oder wie der MacDonald-Kommentar erklärt: «Für jemandes Bedürfnisse Sorge tragen». Das tat Gott zweifellos für die Israeliten trotz all ihres Murrens.

Светлина ме осени. Разбира се, той се беше погрижил за тях; те имаха храна, вода и обувки, които не се износваха. Въпреки че знаех, че Бог няма да я гладува, така и не осъзнах колко близо и дълбоко той е бил в живота ѝ. Беше толкова обнадеждаващо да четем, че Бог носеше своя народ, както баща носи сина си.

Понякога чувстваме, че Бог трудно ни понася или че му е гадно да се справя с нашите и настоящите ни проблеми. Нашите молитви изглеждат едни и същи отново и отново и ние продължаваме да се увличаме от познати грехове. Дори да се заяждаме понякога и да се държим като неблагодарни израилтяни, Бог се грижи за нас, колкото и да се оплакваме; от друга страна съм сигурен, че той би предпочел да му благодарим, вместо да се оплаче.

Християните в целодневна служба, но също така и всички християни, които служат и подкрепят хората по някакъв начин, могат да се уморят и да изгорят. В тази ситуация човек започва да възприема своите братя и сестри като непоносими израилтяни, което може да доведе до тежестта на техните „досадни“ проблеми. Да изтърпиш нещо означава да търпиш нещо, което не ти харесва, или да приемеш нещо лошо. Бог не ни вижда такива! Всички ние сме негови деца и се нуждаем от уважителни, състрадателни и любящи грижи. С неговата любов, която тече през нас, ние можем да обичаме нашите съседи, вместо просто да ги търпим. Ако е необходимо, ще можем да носим някого, ако силата му вече не е достатъчна по пътя.

Нека ви напомнят, че Бог не само се е грижил за Своя народ в пустинята, но също така ви държи лично в любящите си обятия. Той ви носи и продължава и не спира да ви обича и да се грижи за вас, дори когато се оплаквате и забравяте да сте благодарни. Божията безусловна любов ви заобикаля през целия ви живот, независимо дали го осъзнавате или не.

от Тами Ткач