Бог все още ли ни обича?

Повечето от нас четат Библията в продължение на много години. Добре е да прочетете познатите стихове и да се увиете в тях, сякаш са топло одеяло. Може да се случи, че познаването ни кара да пренебрегваме важни подробности. Ако ги четем с проницателни очи и от нова гледна точка, Светият Дух може да ни помогне да видим повече и евентуално да ни напомни за неща, които сме забравили.

Когато четях книгата Деяния отново, попаднах на пасаж, който може би сте чели, без да му обръщате особено внимание: „И четиридесет години той го претърпя в пустинята“ (Деяния 1).3,18 1984). Бях чул този пасаж в паметта си и чух, че Бог трябваше да понесе риданията и оплакванията на израилтяните, сякаш те са били голямо бреме за него.

Но тогава прочетох препратката: „И ти също изпита как Господ твоят Бог ти помогна по пътя през пустинята. До тук той те е донесъл като баща си дете »(5. Мойсей 1,31 Надежда за всички).

Новата версия на Библията на Лутер от 2017 г. гласи: „И четиридесет години той я носеше в пустинята“ (Деяния 13,18) или както обяснява Коментарът на Макдоналд: „Осигурете нечии нужди“. Бог определено направи това за израилтяните, въпреки цялото им роптане.

Светлина ме осени. Разбира се, той се беше погрижил за тях; те имаха храна, вода и обувки, които не се износваха. Въпреки че знаех, че Бог няма да я гладува, така и не осъзнах колко близо и дълбоко той е бил в живота ѝ. Беше толкова обнадеждаващо да четем, че Бог носеше своя народ, както баща носи сина си.

Понякога чувстваме, че Бог трудно ни понася или че му е гадно да се справя с нашите и настоящите ни проблеми. Нашите молитви изглеждат едни и същи отново и отново и ние продължаваме да се увличаме от познати грехове. Дори да се заяждаме понякога и да се държим като неблагодарни израилтяни, Бог се грижи за нас, колкото и да се оплакваме; от друга страна съм сигурен, че той би предпочел да му благодарим, вместо да се оплаче.

Християните в целодневна служба, но също така и всички християни, които служат и подкрепят хората по някакъв начин, могат да се уморят и да изгорят. В тази ситуация човек започва да възприема своите братя и сестри като непоносими израилтяни, което може да доведе до тежестта на техните „досадни“ проблеми. Да изтърпиш нещо означава да търпиш нещо, което не ти харесва, или да приемеш нещо лошо. Бог не ни вижда такива! Всички ние сме негови деца и се нуждаем от уважителни, състрадателни и любящи грижи. С неговата любов, която тече през нас, ние можем да обичаме нашите съседи, вместо просто да ги търпим. Ако е необходимо, ще можем да носим някого, ако силата му вече не е достатъчна по пътя.

Нека ви напомнят, че Бог не само се е грижил за Своя народ в пустинята, но също така ви държи лично в любящите си обятия. Той ви носи и продължава и не спира да ви обича и да се грижи за вас, дори когато се оплаквате и забравяте да сте благодарни. Божията безусловна любов ви заобикаля през целия ви живот, независимо дали го осъзнавате или не.

от Тами Ткач