звуков
Поглед към вечността
Това ми напомни, като нещо от научнофантастичен филм, когато научих за откриването на подобна на Земята планета, наречена Проксима Кентавър. Това е в орбита на червената неподвижна звезда Проксима Кентавър. Малко вероятно е обаче да открием извънземен живот там (на разстояние от 40 трилиона километра!). Хората обаче винаги ще се чудят дали има човешки живот извън нашата земя. За учениците на Исус нямаше съмнение - те бяха свидетели на възнесението на Исус и следователно знаеха с абсолютна сигурност, че човекът Исус в новото си тяло сега живее в извънземен свят, който Писанието нарича "небе" - свят, който има абсолютно нищо общо с видимите "небесни светове", които наричаме вселена.
Важно е да знаете, че Исус Христос е напълно божествен (вечният Божи Син), но също така и напълно човек (сега прославеният човек Исус) и остава такъв. Както пише К. С. Луис, „Централното чудо, което християните подкрепят, е Въплъщението“ – чудо, което ще пребъде вечно. В Своята божественост Исус е вездесъщ, но въпреки това в Своята продължаваща човечност, Той физически обитава в Небето, където служи като наш Първосвещеник, очаквайки Неговото физическо и следователно видимо завръщане на планетата Земя. Исус е Богочовек и Господ над цялото творение. Павел пише в Римляни 11,36: „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него.“ Йоан цитира Исус в Откровение 1,8, като алфата и омегата, който е там, който е бил там и който предстои. Исая също така заявява, че Исус е „Високият и Възвишен“, който „обитава (живее) вечно“ (Исая 57,15). Исус Христос, възвишеният, свят и вечен Господ, е изпълнител на плана на своя Отец, който е да помири света.
Нека отбележим твърдението в Йоан 3,17:
„Защото Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” Да се каже, че Исус дойде да осъди света, което означава да осъди или накаже, е неправилно. Онези, които разделят човечеството на две групи – една, предопределена да бъде спасена от Бог, а друга, предопределена да бъде прокълната – също грешат. Когато Йоан казва (може би цитирайки Исус), че нашият Господ е дошъл да спаси „света“, той има предвид цялото човечество, а не само конкретна група. Нека разгледаме следните стихове:
- „И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец изпрати Сина да бъде Спасител на света“ (1. Йоханес 4,14).
- „Ето, благовестявам ви голяма радост, която ще дойде за целия народ“ (Лука 2,10).
- „Нито волята на вашия небесен Отец е дори едно от тия малките да погине“ (Матей 18,14).
- „Защото Бог беше в Христос, примирявайки света със Себе Си“ (2. Коринтяни 5,19).
- „Ето Божият Агнец, който носи греха на света!” (Йоан 1,29).
Мога само да подчертая, че Исус е Господ и Спасител на целия свят и дори на цялото си творение. Павел изяснява това в Римляни, глава 8, а Йоан изяснява това в цялата книга Откровение. Това, което Отец е създал чрез Сина и Светия Дух, не може да бъде раздробено на парчета. Августин отбелязва: „Външните дела на Бог [относно Неговото творение] са неделими.“ Триединният Бог, който е Един, работи като Един. Неговата воля е една воля и неразделна.
За съжаление, някои хора учат, че пролятата кръв на Исус изкупва само онези, които Бог е определил за спасение. Останалите, казват те, са предназначени да бъдат прокълнати от Бога. Същността на това разбиране е, че Божията цел и цел са споделени във връзка с неговото творение. Обаче, няма библейски стих, който да учи този възглед; всяка претенция от този вид е погрешно тълкуване и пренебрегва ключа към цялото, което се състои в познаването на природата, характера и целта на триединния Бог, разкрит на нас в Исус.
Ако беше вярно, че Исус е възнамерявал както да спаси, така и да прокълне, тогава би трябвало да заключим, че Исус не е представял правилно Отца и следователно не можем да познаем Бог такъв, какъвто е в действителност. Трябва също така да заключим, че има присъщ раздор в Троицата и че Исус разкри само едната „страна“ на Бог. Резултатът би бил, че няма да знаем на коя „страна“ на Бог можем да се доверим – дали да се доверим на страната, която виждаме в Исус, или на скритата страна в Отец и/или Светия Дух? Тези изопачени възгледи са в противоречие с Евангелието на Йоан, където Исус ясно заявява, че напълно и правилно е разкрил невидимия Баща. Бог, разкрит от и в Исус, е Този, който идва да спаси човечеството, а не да го осъди. В и чрез Исус (нашият вечен Застъпник и Първосвещеник) Бог ни дава силата да станем Негови вечни деца. Чрез Неговата благодат нашата природа се променя и това ни дава в Христос съвършенството, което ние никога не бихме могли да постигнем. Това завършване включва вечна, съвършена връзка и общение с трансцендентния, свят Бог-Създател, което никое създание не може да постигне по собствено желание – дори Адам и Ева преди грехопадението не биха могли да имат. По благодат ние имаме общение с триединния Бог, който надхвърля пространството и времето, който е бил, е и ще бъде. В това общение нашите тела и души се обновяват от Бог; ни е дадена нова самоличност и вечна цел. В нашето единство и общение с Бог ние не сме минимизирани, погълнати или трансформирани в нещо, което не сме. По-скоро ние сме доведени до пълнотата и върховното съвършенство на нашата собствена човечност с Него чрез участие в човечеството, което беше възкръснало и възнесено от Светия Дух в Христос.
Живеем в настоящето – в границите на пространството и времето. Но чрез нашето единение с Христос чрез Светия Дух, ние проникваме през пространствено-времевата бариера, тъй като Павел пише в Ефесяни 2,6че ние вече сме установени на небето във възкръсналия Богочовек Исус Христос. По време на нашето ефимерно съществуване тук, на земята, ние сме обвързани с времето и пространството. По начин, който не можем да разберем напълно, ние също сме граждани на небето за цяла вечност. Въпреки че живеем в настоящето, ние вече участваме в живота, смъртта, възкресението и възнесението на Исус чрез Святия Дух. Вече сме свързани с вечността.
Тъй като това е реално за нас, ние убедително провъзгласяваме сегашното царуване на нашия вечен Бог. От тази позиция очакваме с нетърпение очакваната пълнота на Божието царство, където ще живеем вечно в единство и общение с нашия Господ. Нека се радваме за Божия план за вечността.
от Йосиф Ткач
