Побързайте и чакайте!

Понякога, изглежда, чакането е най-трудното за нас. След като мислим, че знаем какво имаме нужда и мислим, че сме готови за това, повечето от нас смятат, че продължителното чакане е почти непоносимо. В нашия западен свят, когато седим в кола и слушаме музика в продължение на пет минути в не-железни дрехи в снекбара, можем да се разочароваме и нетърпеливи. Представете си как вашата прабаба ще я види.

Нещо повече, за християните чакането се усложнява от факта, че ние се уповаваме на Бога и често се борим да разберем защо вярваме в нещата, в които дълбоко вярваме, че се нуждаем от тях отново и отново. молеше се и направи всичко възможно, не се получи.

Цар Саул се тревожи и тревожи, докато чакаше Самуил да дойде, за да принесе жертвата за битка (1 Цар.3,8). Войниците станаха неспокойни, някои го напуснаха и в разочарованието си от привидно безкрайното чакане той най-накрая направи жертвата.Разбира се, тогава Самуил най-накрая пристигна. Инцидентът доведе до края на династията на Саул (ст. 13-14).

Един или друг път, повечето от нас вероятно се чувстваха като Саул. Вярваме на Бога, но не можем да разберем защо той не се намесва и не успокоява бурното море. Изчакваме и чакаме, нещата изглежда се влошават и в крайна сметка чакаме да издържим. Знам, че понякога чувствам, че всички ние тук, в Пасадена и със сигурност всички наши общности, чувствахме по същия начин и продажбата на нашия имот в Пасадена.

Но Бог е верен и Той обещава да ни преведе през всичко, което срещнем в живота. Той доказа това отново и отново. Понякога той ходи с нас чрез страданието, а понякога - по-рядко, изглежда - сложи край на това, което изглежда никога не свършва. Така или иначе, нашата вяра ни призовава да му вярваме - да вярваме, че той ще направи това, което е правилно и добро за нас. Често, поглеждайки назад, можем само да видим силата, която сме натрупали чрез дългата нощ на чакане и да започнем да осъзнаваме, че болезненото преживяване може да е било прикрито благословение.

Все пак не е по-малко нещастно да търпим, докато преминаваме през това, и ние съчувстваме на псалмопевеца, който пише: „Душата ми е много уплашена. О, Господи, колко дълго! ”(Пс. 6,4). Има причина старият превод на Библията на крал Джеймс да преведе думата „търпение“ с „дълго страдание“!

Лука ни разказва за двама ученици, които бяха тъжни по пътя за Емаус, защото изглеждаше, че чакането им е напразно и всичко беше загубено, защото Исус беше мъртъв4,17). Но точно в същото време възкръсналият Господ, в Когото бяха положили всичките си надежди, отиде до тях и ги насърчи – те просто не го осъзнаха (ст. 15-16). Понякога и с нас се случва същото. Често не виждаме начините, по които Бог е с нас, търси ни, помага ни, насърчава ни – до по-късен момент.

Едва когато Исус счупи хляб с тях „очите им бяха отворени и те го познаха и той изчезна от тях. И те си казаха: Не изгори ли сърцата ни в нас, когато ни говореше по пътя и ни отваряше Писанията? ”(V. 31-32).

Когато се уповаваме на Христос, ние не чакаме сами. Той остава с нас всяка тъмна нощ, дава ни силата да издържим и светлината да видим, че всичко не е свършило. Исус ни уверява, че никога няма да ни остави сами (Мат. 28,20).

от Йосиф Ткач


PDFПобързайте и чакайте!