Понякога, изглежда, чакането е най-трудното за нас. След като мислим, че знаем какво имаме нужда и мислим, че сме готови за това, повечето от нас смятат, че продължителното чакане е почти непоносимо. В нашия западен свят, когато седим в кола и слушаме музика в продължение на пет минути в не-железни дрехи в снекбара, можем да се разочароваме и нетърпеливи. Представете си как вашата прабаба ще я види.
Нещо повече, за християните чакането се усложнява от факта, че ние се уповаваме на Бога и често се борим да разберем защо вярваме в нещата, в които дълбоко вярваме, че се нуждаем от тях отново и отново. молеше се и направи всичко възможно, не се получи.
Цар Саул се тревожи и тревожи, докато чакаше Самуил да дойде, за да принесе жертвата за битка (1 Цар.3,8). Войниците станаха неспокойни, някои го напуснаха и в разочарованието си от привидно безкрайното чакане той най-накрая направи жертвата.Разбира се, тогава Самуил най-накрая пристигна. Инцидентът доведе до края на династията на Саул (ст. 13-14).
Един или друг път, повечето от нас вероятно се чувстваха като Саул. Вярваме на Бога, но не можем да разберем защо той не се намесва и не успокоява бурното море. Изчакваме и чакаме, нещата изглежда се влошават и в крайна сметка чакаме да издържим. Знам, че понякога чувствам, че всички ние тук, в Пасадена и със сигурност всички наши общности, чувствахме по същия начин и продажбата на нашия имот в Пасадена.
Но Бог е верен и Той обещава да ни преведе през всичко, което срещнем в живота. Той доказа това отново и отново. Понякога той ходи с нас чрез страданието, а понякога - по-рядко, изглежда - сложи край на това, което изглежда никога не свършва. Така или иначе, нашата вяра ни призовава да му вярваме - да вярваме, че той ще направи това, което е правилно и добро за нас. Често, поглеждайки назад, можем само да видим силата, която сме натрупали чрез дългата нощ на чакане и да започнем да осъзнаваме, че болезненото преживяване може да е било прикрито благословение.
Все пак не е по-малко нещастно да търпим, докато преминаваме през това, и ние съчувстваме на псалмопевеца, който пише: „Душата ми е много уплашена. О, Господи, колко дълго! ”(Пс. 6,4). Има причина старият превод на Библията на крал Джеймс да преведе думата „търпение“ с „дълго страдание“!
Лука ни разказва за двама ученици, които бяха тъжни по пътя за Емаус, защото изглеждаше, че чакането им е напразно и всичко беше загубено, защото Исус беше мъртъв4,17). Но точно в същото време възкръсналият Господ, в Когото бяха положили всичките си надежди, отиде до тях и ги насърчи – те просто не го осъзнаха (ст. 15-16). Понякога и с нас се случва същото. Често не виждаме начините, по които Бог е с нас, търси ни, помага ни, насърчава ни – до по-късен момент.
Едва когато Исус счупи хляб с тях „очите им бяха отворени и те го познаха и той изчезна от тях. И те си казаха: Не изгори ли сърцата ни в нас, когато ни говореше по пътя и ни отваряше Писанията? ”(V. 31-32).
Когато се уповаваме на Христос, ние не чакаме сами. Той остава с нас всяка тъмна нощ, дава ни силата да издържим и светлината да видим, че всичко не е свършило. Исус ни уверява, че никога няма да ни остави сами (Мат. 28,20).
от Йосиф Ткач
Този уебсайт съдържа разнообразна селекция от християнска литература на немски език. Превод на сайта чрез Google Translate.