чудеса на изцеление

397 лекува чудо В нашата култура, думата чудо често се използва съвсем леко. Ако, например, в продължението на футболен мач, отбор все още успява да изстреля победния гол с изненадващо изстрел с 20-метър, тогава някои телевизионни коментатори могат да говорят за чудо. В цирково представление режисьорът обявява четирикратно чудотворно изпълнение на художник. Е, това е много малко вероятно, че това са чудеса, а по-скоро зрелищно забавление.

Ein Wunder ist ein übernatürliches Ereignis, das über die innewohnende Fähigkeit der Natur hinausgeht, obgleich C.S. Lewis in seinem Buch Wunder darauf hinweist, dass «Wunder nicht … die Gesetze der Natur brechen. »Wenn Gott ein Wunder vollbringt, greift er in natürliche Prozesse in einer Weise ein, wie nur er es kann. Bedauerlicherweise nehmen Christen manchmal falsche Vorstellung über Wunder an. Manche sagen zum Beispiel, dass es mehr Wunder gäbe, wenn mehr Menschen Glauben hätten. Doch die Geschichte zeigt das Gegenteil – obwohl die Israeliten viele von Gott gewirkte Wunder erlebten, mangelte es ihnen an Glauben. Als weiteres Beispiel wird von manchen behauptet, dass alle Heilungen Wunder seien. Viele Heilungen passen jedoch nicht in die formale Definition über Wunder – viele Wunder sind das Ergebnis eines natürlichen Prozesses. Wenn wir uns in den Finger schneiden und wir sehen, wie er nach und nach heilt, dann war dies ein natürlicher Prozess, den Gott dem menschlichen Körper mitgegeben hat. Der natürliche Heilungsprozess ist ein Zeichen (eine Demonstration) der Güte Gottes, unserem Schöpfer. Allerdings, wenn eine tiefe Wunde augenblicklich verheilt ist, begreifen wir, dass Gott ein Wunder vollbracht hat – er hat direkt und übernatürlich eingegriffen. Im ersten Fall haben wir ein indirektes Zeichen und im zweiten ein direktes Zeichen – beide weisen auf die Güte Gottes hin.

За съжаление, има някои, които злоупотребяват с името на Христос и дори фалшиви чудеса, за да изградят следното. Това понякога може да се види в така наречените „лечебни услуги“. Подобна злоупотреба с чудодейното изцеление не се среща в Новия Завет. Вместо това тя отчита богослуженията по основните въпроси на вярата, надеждата и любовта към Бога, които вярващите търсят за спасение, което са научили от проповядването на Евангелието. Злоупотребата с чудеса обаче не трябва да намалява оценката ни за истинските чудеса. Нека ви разкажа за едно чудо, за което мога да свидетелствам. Бях се присъединил към молитвите на много други, които се молеха за жена, чийто злокачествен рак вече беше изял някои от ребрата. Беше на лечение и когато се помаза, помоли Бога за чудо на изцелението. Резултатът беше, че ракът вече не е диагностициран и ребрата й отглеждат обратно! Лекарят й каза, че е чудо и че тя трябва да продължи каквото и да направи ». Тя му обясни, че това не се дължи на това, което прави, а на Божието благословение. Някои могат да твърдят, че медицинското лечение накара рака да изчезне и ребрата да пораснат отново сами, което е напълно възможно. Само това би отнело много време, но ребрата й бяха възстановени много бързо. Тъй като нейният лекар „не можа да обясни бързото възстановяване“, заключаваме, че Бог се намеси и извърши чудо.

Вярата в чудесата не е непременно насочена срещу естествените науки и търсенето на естествени обяснения не означава непременно липса на вяра в Бога. Когато учените правят хипотеза, те проверяват за грешки. Ако в изследванията не могат да бъдат открити грешки, това говори за хипотезата. Ето защо ние не разглеждаме незабавно търсенето на естествено обяснение на чудотворното събитие като отхвърляне на вярата в чудеса.

Всички се молехме за изцелението на болните. Някои по чудо се изцелиха мигновено, докато други се възстановиха по естествен начин. В случай на чудотворни изцеления не зависи от това кой или колко са се помолили. Апостол Павел не бил излекуван от своя „трън в плът“, въпреки че три пъти се молил за това. Важното за мен е следното: Когато се молим за чудо на изцеление, ние го оставяме във вярата си на Божието решение дали и кога и как ще изцели. Ние му вярваме да направи най-доброто за нас, защото знаем, че в своята мъдрост и доброта той взема предвид фактори, които не можем да разпознаем.

Durch das Gebet um Heilung für eine kranke Person zeigen wir einen der Wege auf, wie wir Liebe und Mitgefühl gegenüber Notleidenden zeigen, und verbinden uns mit Jesus in seiner treuen Fürsprache als unser Mittler und Hohepriester. Manche haben die Anweisung in Jakobus 5,14 falsch verstanden, was sie zögern lässt, für eine kranke Person zu beten, in der Annahme, dass nur Älteste der Gemeinde autorisiert seien, dies zu tun oder dass das Gebet eines Ältesten irgendwie wirksamer sei, als die Gebete von Freunden oder Angehörigen. Anscheinend hat Jakobus beabsichtigt, dass durch seine Anweisung an die Gemeindemitglieder, die Ältesten zur Salbung der Kranken zu rufen, deutlich wird, dass Älteste als Diener sich für Notleidende einsetzen sollten. Bibelgelehrte sehen in der Anweisung des Apostels Jakobus eine Bezugnahme auf Jesu Aussendung der Jünger in Zweiergruppen (Markus 6,7), diese «trieben viele böse Geister aus und salbten viele Kranke mit Öl und machten sie gesund» (Markus 6,13). [1]

Когато се молим за изцеление, човек не трябва да мисли, че нашата работа е да движим Бог по някакъв начин, за да действа по Неговата милост. Божията доброта винаги е щедър дар! Защо тогава се молите? Чрез молитва ние участваме в Божието дело в живота на другите хора, както и в живота ни, тъй като Бог ни подготвя за това, което ще направи според състраданието и мъдростта си.

Позволете ми да ви подскажа: ако човек ви помоли за молитвена подкрепа за здравословен проблем и желае той да остане поверителен, тогава това искане трябва винаги да се спазва. Не бива да се изкушаваме да вярваме, че „шансовете“ за излекуване са по някакъв начин пропорционални на броя на хората, които се молят за това. Такова предположение не идва от Библията, а от магически начин на мислене.

Bei allen Überlegungen über Heilungen müssen wir uns vergegenwärtigen, dass Gott derjenige ist, der heilt. Manchmal heilt er durch ein Wunder und das andere Mal heilt er auf natürliche Weise, die bereits in seiner Schöpfung enthalten ist. Auf welche Weise auch immer, alle Ehre gebührt ihm. In Philipper 2,27 dankt der Apostel Paulus Gott für sein Erbarmen gegenüber seinem Freund und Mitarbeiter Epaphroditus, der todkrank war, bevor Gott ihn heilte. Paulus erwähnt nichts von einem Heilungsgottesdienst oder einer mit besonderer Vollmacht ausgestatteten speziellen Person (sich einbezogen). Stattdessen preist Paulus einfach Gott für die Heilung seines Freundes. Das ist ein gutes Beispiel, dem wir folgen sollten.

Поради чудото, на което бях свидетел, и друго, което съм научил от другите, аз съм убеден, че Бог все още изцерява в момента. Когато сме болни, имаме свободата да помолим някой в ​​Христос да се моли за нас, да призовем старейшините на нашата църква, да се помаже с масло и да се молим за нашето изцеление. Тогава е наша отговорност и нашата привилегия да се молим за другите, молейки Бог да лекува, ако е негова воля, онези от нас, които са болни и страдащи. Какъвто и да е случаят, ние разчитаме на Божия отговор и неговия график.

В благодарност за Божиите изцеления,

Йосиф Ткач

Präsident
GRACE COMMUNION INTERNATIONAL


PDFчудеса на изцеление