чудеса на изцеление

В нашата култура, думата чудо често се използва съвсем леко. Ако, например, в продължението на футболен мач, отбор все още успява да изстреля победния гол с изненадващо изстрел с 20-метър, тогава някои телевизионни коментатори могат да говорят за чудо. В цирково представление режисьорът обявява четирикратно чудотворно изпълнение на художник. Е, това е много малко вероятно, че това са чудеса, а по-скоро зрелищно забавление.

Чудото е свръхестествено събитие, което е извън присъщата способност на природата, въпреки че К. С. Луис посочва в своята книга Чудеса, че „чудесата не... нарушават законите на природата. „Когато Бог прави чудо, той се намесва в естествените процеси по начин, който само той може. За съжаление християните понякога възприемат погрешни схващания за чудесата. Например, някои казват, че ако повече хора имаха вяра, щеше да има повече чудеса. Но историята показва обратното – въпреки че израилтяните са преживели много чудеса, извършени от Бог, им е липсвала вяра. Като друг пример, някои твърдят, че всички изцеления са чудеса. Много изцеления обаче не отговарят на формалната дефиниция за чудеса – много чудеса са резултат от естествен процес. Когато си порежем пръста и видим, че малко по малко зараства, това е естествен процес, който Бог е вложил в човешкото тяло. Естественият лечебен процес е знак (демонстрация) за добротата на Бог, нашия Създател. Когато обаче една дълбока рана мигновено се излекува, ние разбираме, че Бог е извършил чудо – Той се е намесил директно и свръхестествено. В първия случай имаме косвен знак, а във втория пряк знак – и двата сочат към благостта на Бог.

За съжаление, има някои, които приемат името на Христос напразно и дори симулират чудеса, за да спечелят последователи. Виждате това понякога в така наречените „лечебни услуги“. Такава злоупотребяваща практика на чудотворно изцеление не се среща в Новия завет. Вместо това той съобщава за богослужения по основните теми за вярата, надеждата и любовта на Бог, към Когото вярващите търсят спасение чрез проповядването на Евангелието. Въпреки това злоупотребата с чудеса не трябва да намалява признателността ни за истинските чудеса. Нека ви разкажа за едно чудо, на което самият аз мога да стана свидетел. Бях се присъединил към молитвите на много други, които се молеха за жена, чийто злокачествен рак вече беше изял някои от ребрата й. Лекуваха я и когато я помазаха, помоли Бог за чудо на изцеление. В резултат на това ракът вече не се открива и ребрата й израстват отново! Нейният лекар й каза, че това е чудо и да продължи с това, което е правила." Тя му обясни, че вината не е нейна, а е Божия благословия. Някои може да твърдят, че медицинското лечение е накарало рака да изчезне и ребрата са израснали отново сами, което е напълно възможно. Само че това щеше да отнеме повече време, но ребрата й се възстановиха много бързо. Тъй като нейният лекар „не можа да обясни“ бързото й възстановяване, ние заключаваме, че Бог се е намесил и е извършил чудо.

Вярата в чудесата не е непременно насочена срещу естествените науки и търсенето на естествени обяснения не означава непременно липса на вяра в Бога. Когато учените правят хипотеза, те проверяват за грешки. Ако в изследванията не могат да бъдат открити грешки, това говори за хипотезата. Ето защо ние не разглеждаме незабавно търсенето на естествено обяснение на чудотворното събитие като отхвърляне на вярата в чудеса.

Всички сме се молили за изцеление на болните. Някои бяха чудотворно излекувани моментално, докато други постепенно се възстановиха по естествен път. В случаите на чудотворно изцеление не зависеше от това кой или колко се моли. Апостол Павел не беше изцелен от своя „трън в плътта“, въпреки че се помоли три пъти. Това, което има значение за мен, е следното: когато се молим за чудо на изцеление, оставяме вярата си да позволи на Бог да реши дали, кога и как ще излекува. Вярваме в него да направи това, което е най-добро за нас, знаейки, че в своята мъдрост и доброта той взема предвид факторите, които не можем да видим.

Като се молим за изцеление на болен човек, ние показваме един от начините, по които можем да проявим любов и състрадание към нуждаещите се и да се свържем с Исус в неговото вярно ходатайство като наш посредник и първосвещеник. Някои имат инструкциите в Джеймс 5,14 погрешно разбраха какво ги кара да се колебаят да се молят за болен човек, като предполагат, че само старейшините на отделението са упълномощени да го правят или че молитвата на старейшина е някак по-ефективна от молитвите на приятели или близки. Изглежда, че Джеймс е възнамерявал, че инструкцията му да отделят членове да призовават старейшините да помазват болните трябва да покаже ясно, че старейшините трябва да служат като служители на нуждаещите се. Библейските учени виждат в инструкциите на апостол Яков препратка към Исус, който изпраща учениците на групи от двама (Марк 6,7), те „изгониха много зли духове и помазаха много болни с масло и ги изцелиха“ (Марк. 6,13). [1]

Когато се молим за изцеление, човек не трябва да мисли, че нашата работа е да движим Бог по някакъв начин, за да действа по Неговата милост. Божията доброта винаги е щедър дар! Защо тогава се молите? Чрез молитва ние участваме в Божието дело в живота на другите хора, както и в живота ни, тъй като Бог ни подготвя за това, което ще направи според състраданието и мъдростта си.

Позволете ми да предложа бележка за внимание: ако човек ви помоли за молитвена подкрепа относно здравословно състояние и желае тя да остане поверителна, тази молба винаги трябва да бъде уважена. Не бива да заблуждаваме никого, като приемаме, че „шансовете“ за изцеление са някак пропорционални на броя на хората, които се молят за него. Подобно предположение не идва от Библията, а от магическо мислене.

Във всички разсъждения за изцелението трябва да имаме предвид, че Бог е този, който лекува. Понякога лекува по чудо, а друг път лекува естествено, което вече е в творението му. Както и да е, цялата заслуга е на него. Във Филипяни 2,27 апостол Павел благодари на Бог за милостта му към неговия приятел и сътрудник Епафродит, който е бил неизлечимо болен, преди Бог да го изцели. Павел не споменава нищо за служба за изцеление или специален човек със специална власт (включително самия него). Вместо това Павел просто хвали Бог за изцелението на неговия приятел. Това е добър пример за подражание.

Поради чудото, на което бях свидетел, и друго, което съм научил от другите, аз съм убеден, че Бог все още изцерява в момента. Когато сме болни, имаме свободата да помолим някой в ​​Христос да се моли за нас, да призовем старейшините на нашата църква, да се помаже с масло и да се молим за нашето изцеление. Тогава е наша отговорност и нашата привилегия да се молим за другите, молейки Бог да лекува, ако е негова воля, онези от нас, които са болни и страдащи. Какъвто и да е случаят, ние разчитаме на Божия отговор и неговия график.

В благодарност за Божиите изцеления,

Йосиф Ткач

Präsident
GRACE COMMUNION INTERNATIONAL

чудеса на изцеление